Крюгер веднага смени телефоните си и инсталира нови проксита на лаптопа си, но в крайна сметка изпрати съобщение на един телефон, за който знаеше, че се подслушва: „Ростов. Свържи се с мен“. Но очакваше обаждане, а не руснакът внезапно да се появи на седалката до него.
— Как ме намери тук?
— О, ти пращаш всякакви лайна по имейла на своя клиент, друг мой. Непредпазливо, непредпазливо!
Крюгер запали колата.
— Да отидем някъде да поговорим. Където да не бие на очи. Имаме проблем, Влад, и трябва да го решим.
— Да, да. Можем да отидем някъде на ресторант. И помни.
Нет „Владимир“. Я — Александър. Александър Велики!
След половин час двамата мъже седяха в един ресторант в Харлем.
Андрю Крюгер не познаваше добре Ню Йорк. Беше пристигнал само преди седмица, за да задейства плана. Но знаеше, че Харлем е населен предимно с чернокожи и представители на работническата класа и затова едва ли щяха да срещнат някого, свързан с разследването. Остана, меко казано, изненадан да види това скромно заведение пълно с бели клиенти — много от тях хипстъри.
Атмосферата беше доста приятна.
За Владимир Ростов, от друга страна, тук бе истински рай. „Автентичното барбекю на Марта“ адски му хареса. Крюгер отпи глътка спрайт. Беше се престорил, че обича шотландско уиски, за да спечели още повече доверието на Райм и Амелия. Всъщност пиеше много малко алкохол, най-вече червено „Пинотаж“ — вино, срещащо се единствено в родината му.
Руснакът бе на втория си бърбън. Получи пристъп на кашлица.
— Шибани цигари. — Вдигна чашата си. — Това помага. Полезно е за здравето.
Крюгер знаеше, че Ростов е работил в диамантените мини в Сибир от най-ранна възраст. Не, разяденият му бял дроб не беше жертва на цигарите, поне не само.
Крюгер и руснакът кръстосваха пътищата — и мечовете — си от години и южноафриканецът добре знаеше, че Ростов обича охолния живот и пие много (макар да мразеше традиционната руска водка). Освен това обожаваше храната. В момента Ростов енергично унищожаваше поръчката си: голяма порция телешки ребърца, която съдържаше цяло кило месо и няколко камари гарнитури отстрани.
Крюгер само побутваше с вилица салатата, която бе поръчал. Беше стресиран и изобщо нямаше апетит.
Забеляза, че очите на Ростов следят задника на сервитьорката. Тя беше висока, представителна жена, с кожа с цвета на идеално препечена филийка. Руснакът бе известен с ненаситните си апетити във всяко отношение.
— Как ме нарече?
— Да съм те нарекъл?
— Когато се качи в колата?
Ростов се засмя — силно.
— Пиле. Моето пиленце. Кокошчица. Птичето ми. За мен всички са пиленца! Може би и аз съм пиле за някого. Обичам те, знаеш ли, Андрю. Ти си ми брат, ти си ми баща!
Крюгер нервно се огледа и въздъхна.
— Както казват тук, успокой малко топката.
— Ха! Да, да. — Ростов откъсна месото от едно ребро с жълтите си зъби и го задъвка. На лицето му заигра зловеща усмивка. — Първо! — Чукна чашата на Крюгер със своята. — За теб, друг мой. За теб. Ти си гений. Този шибан план, който измисли! Гений.
Крюгер стисна устни.
— Само дето не проработи така, както очаквах.
Имаме проблем…
— Значи — попита Ростов, като понижи глас, — работиш за „Нуево мундо“ — минната компания „Нов свят“ — в Гватемала, а?
Сигурно бе научил от хакнатия му компютър… проклети руснаци.
— Да — отговори Крюгер. — Нов клиент. Не бях работил за тях преди. Знаеш ли ги?
— Чувал съм за тях, да, да.
— А ти си изпратен от „Добпром“, разбира се?
Това бе руската квазидържавна монополна компания за добив на диаманти, базирана в Москва. От „добив“ и „промишленост“. Беше най-голямата компания за добив и разпространение на диаманти в света. Ростов бе редовен изпълнител на мръсните им поръчки.
— За кого друг да работя? Погледни лайняните ми дрехи, погледни тлъстия ми корем от ядене на скапана храна. Кажи ми, пиле. „Нови свят“ плаща ли добре?
— Разбира се. Петдесет процента.
— Ау. Нищо подобно за мен. Майната им на Маркс, Ленин и Сталин!
Ростов намигна и прокара месото с глътка бърбън.
Крюгер въздъхна.
„Шибаният велик план“ — и обстоятелствата, довели до срещата на тези двама души сега в Ню Йорк — водеха началото си отпреди няколко седмици поради едно необичайно събитие.