Един наемник за мръсни поръчки на „Нуево мундо“ се беше обадил на Крюгер и беше обяснил, че прочутият манхатънски диамантер Джатин Пател е получил проби от кимберлит, добити от „Нортийст Джио Индъстриз“ от площадката за геотермални сондажи в Бруклин. Анализът показал, че скалата е богата на сурови диаманти с много добро качество. Наистина, имаше вероятност кимберлитът да е случайна находка — серпентинитът, сходен вид скала, е разпространен в Ню Йорк, но богатият му на диаманти братовчед не е.
Ако обаче запасите бяха големи и качеството толкова добро, колкото изглеждаше, и ако собственикът на земята разбереше за откритието, той със сигурност щеше да даде концесията за добив на американска компания. Това можеше да срине цената на диамантите в света. И още по-лошо, една американска диамантена мина би имала огромно пазарно предимство пред чуждестранните. Защо им трябва на клиентите да купуват добити по съмнителен начин диаманти от Третия свят, когато при тези от САЩ със сигурност са спазени всички етични стандарти? Това щеше да бъде катастрофа за чуждите мини; на Съединените щати се падаше повече от половината от пазара на дребно на диаманти в света на стойност около четирийсет милиарда долара годишно.
Агентът предложи „Нов свят“ да плати на компанията на Андрю Крюгер един милион долара за една от специализираните им услуги: „отрицателно регулиране на производствената ефективност“.
С други думи, използване на саботаж, заплахи и подкупи, а понякога и по-лошо, за да се спре разработването на находища на благородни метали, уран и други ценни руди и скъпоценни камъни. Диамантената индустрия отдавна използваше такива насилствени методи за потискане на чуждото производство и конкуренцията.
Планът, който измисли агентът на „Нов свят“, беше брилянтен: Крюгер щеше да убие Джатин Пател, но преди това да го принуди да каже имената на всички, които знаеха за кимберлитовата находка. И после да убие и тях. Щеше да подкупи някой служител на „Нортийст Джио“ да му осигури достъп до обекта и там щеше да събере и да унищожи всичкия кимберлит, който намереше. След това щеше да пусне експлозив в някои от шахтите и да ги запечата с циментов разтвор и да заложи бомби на тръбите за газта в близки сгради. Всеки заряд от C4 беше нагласен така, че да избухне минути преди газова експлозия. Това щеше да симулира земетресение и причинени от него пожари.
Градските власти щяха да затворят сондажите, позовавайки се на риска от още земетресения. Това щеше да бъде краят на сондирането за кимберлит.
Крюгер бе заложил взривните устройства и се зае да премахне всеки, който знаеше за кимберлита.
Подложен на мъчения, Джатин Пател му каза за Сол Вайнтрауб. Но се закле, че никой друг не знае за кимберлита. След като Пател умря обаче, в магазина се появи някакъв младеж — Вимал Лахори, както се оказа впоследствие — очевидно служител, защото знаеше кода за вратата. Крюгер стреля по него, но той избяга. И очевидно Лахори знаеше за кимберлита, защото куршумът се заби в пликче, пълно с този минерал.
Знаейки, че младежът веднага ще се обади в полицията, Крюгер трескаво започна да мисли какво да прави. Не успя да прегледа всички документи на Пател и да разбере кой е младежът — нямаше време за щателно търсене. Неочаквано, докато гледаше белите квадратни пликчета с диаманти, които бе пръснал по пода, за да имитира обир, му хрумна идея. Една абсурдна идея. Но беше отчаян.
Щеше да подлъже самите разследващи полицаи да го заведат при младежа и всеки друг, който би могъл да знае за кимберлита.
В работата си като наемник в диамантената и златната индустрия Крюгер често прибягваше до кражба на самоличност като инструмент за изпълнение на задачите си (както правеше и Ростов). Сега реши пак да прибегне до този метод.
В магазина на Пател намери празно пликче за диаманти и написа на него имената и характеристиките на четири камъка на стойност милиони долари, а също името „Грейс-Кабът“, реално съществуваща минна компания в Южна Африка. Телефонният номер, който написа обаче, беше на предплатения телефон на Тери Девур, неговия съдружник.
Крюгер остави пликчето на работната маса, извади твърдия диск със записа от камерите в магазина и избяга.
После се обади на Девур в Кейптаун и му каза да смени записа на гласовата поща за номера на „Грейс-Кабът“ и да очаква обаждане от полицията по повод откраднатите сурови диаманти. Той трябваше да изиграе ролята на Луелин Крофт — реалния изпълнителен директор на компанията. „Крофт“ щеше да бъде шокиран от загубата и да изпрати при разследващите застрахователния следовател на компанията — човек с опит в търсенето на диаманти; човек, който може да им помогне.