Тя въздъхна.
— Ще кажа на Том.
Андрю Крюгер отпи от безалкохолното си. Погледна Ростов и се намръщи.
— Добре. От „Добпром“ искат да са сигурни, че никой не е разбрал за находището. Но какви бяха тия глупости с „Обещаващия“? Чул си, че съм използвал макетен нож и скиорска маска при Пател, и си се снабдил със същите неща?
— Разбира се! — гордо отговори Ростов. — Аз съм умно копеле! Нали?
— А за какво бяха тия брътвежи за опорочаването на диамантите? Че били душата на земята? И онова момиче, което накара да глътне пръстена си? Рязането на пръсти? Що за глупост беше това?
Ростов го погледна лукаво:
— Що за глупости? Хъм. Глупости, на които целият свят вярва! След появата на Обещаващия никой не е помислил, че Пател може да е бил убит, защото в Бруклин има кимберлит и диаманти. По Си Ен Ен говорят, че някакъв луд напада бъдещи булки, значи това е светата истина.
Крюгер не можеше да спори с това.
Изведнъж руснакът се наведе напред и заговори с тих, равен глас:
— Обаче, пиленце, кажи ми честно. Ти знаеш това, което повечето диамантени компании знаят: да режеш красив камък на парчета и да продаваш тези боклуци в моловете. Да похабяваш прекрасния суров камък, за да правиш малки лайнени диамантчета на дебелите пръсти на момичетата. — Очите му проблеснаха гневно. — Шибано престъпление.
Махна на сервитьорката за още едно питие и запази мълчание, докато тя му го донесе. Бързо отпи.
— Да, да, „Добпром“, моят прекрасен работодател, те продават на такива търговци. Плащат ми скапана заплата. Но това не ми пречи да недоволствам. А ти, друг мой! Знам, че дълбоко в своето сърце си мислиш, да, да, Обещаващия е прав. Нека тия пилета, които не различават диамант от парче стъкло, да ги заболи, нека да поплачат.
Отпи още една глътка.
— Добре, добре. Аз съм прецакан. Вкаменен… Но може би дълбоко в себе си и ти си луд като мен?
Андрю Крюгер искаше да възрази. Но трябваше да признае, че Ростов е прав и за това. Диамантите бяха най-съвършеното нещо на земята. Как да не изпиташ известно презрение към онези, които не ги оценяват по достойнство?
Той обаче също трябваше да заработи заплатата си. Имаше работа за вършене. Затова бутна чашата си настрана и каза тихо:
— Сега за нашия проблем.
Ростов се намръщи:
— Да, да, те знаят, че твоите земетресения бяха фалшиви. Но ти го нареди, сякаш оня задник от „Грийнпийс“ е организирал всичко.
— Не от „Грийнпийс“ — поправи го Крюгер. — От „Една Земя“.
— Да. Всичките са лайнари.
След като Райм и Амелия се бяха досетили, че земетресенията са били саботаж, Крюгер имаше нужда от изкупителна жертва. Беше видял разпаления Шапиро при сондажа и реши да използва него. Проникна в апартамента на екоактивиста, подхвърли уличаващи материали, а когато Шапиро се върна, разби черепа му. След това се обади на Райм и му каза, че е научил, че Шапиро е набелязал Джатин Пател, защото е работил с мръсни диаманти.
После отиде в Палисейдс Парк с колата на Шапиро. След като го хвърли от скалите, взе автобус до моста „Джордж Вашингтон“ и от там се прибра вкъщи с метрото.
— Е, гениален комбинатор? Какво правим?
— Нещата не са толкова зле, колкото изглеждат — каза Крюгер. — Работникът от сондажа, който ми помогна да заложа взривовете…
— Да, четох писмата ти.
Крюгер хвърли мрачен поглед на руснака.
— И къде е той?
— Мъртъв е. Той ми каза, че повечето шахти само се пробиват. Значи не са изкопали още много кимберлит. Мога да го намеря и да го унищожа. Големият проблем е момчето, Вимал. Пробите, които носеше в събота — не ги е получил от мястото на сондажите — това проверих. Следователно или някой друг му ги е дал — може би друг оценител като Вайнтрауб — или ги е взел от друго място. Трябва да го открием. Да го принудим да ни каже откъде са пробите и дали някой друг знае.
Апетитът на Крюгер окончателно изчезна, когато Ростов енергично пъхна нокът между зъбите си, за да изчопли парченце храна.
— Е?
Крюгер се наведе напред:
— Ето какво мисля аз. Тази Амелия. Тя знае къде е Вимал. Ние ще я накараме да ни каже. Не можем да я убием — все пак е полицай. Би било прекалено.
— Обаче други неща… може? — попита Ростов.
— Други неща може.
Лицето на Ростов грейна.