Разбираемо.
Другите двама агенти се приближиха. Единият взе глока на Пуласки.
Фалоу каза:
— Ръцете зад гърба, ако обичате.
— Това не е необходимо — каза Райм с глас, който прозвуча може би малко по-високо от необходимото.
Фалоу все пак сложи белезници на Пуласки.
— Отговорете ми, Бишоп. Какво означава това? — Селито се беше окопитил и доста успешно играеше ролята на изненадан.
— Наистина — каза Райм. — Излишно е.
Бишоп заяви:
— Господин Райм, вие и полицай Пуласки сериозно сте загазили. Арестуваме ви по обвинения за възпрепятстване на правосъдието, подривна дейност и неразрешено използване на доказателствена информация.
Новобранецът бавно погледна Райм.
Какви проблеми може да имаш, когато мисията ти служи на по-висша кауза…
Прокурорът продължи:
— В миналото сте били полезен за прокуратурата, Линкълн. Признавам.
„Само полезен?“ — мрачно си помисли Райм.
— И това ще бъде взето под внимание в бъдеще, когато обсъждаме пускането ви под гаранция. Но сега, агент Фалоу, прочетете правата на полицай Пуласки и господин Райм.
Селито се отказа да се преструва:
— Вярно ли е, Линк?
Изражението му издаваше упрек.
Райм забеляза стиснатите устни на Сакс. Погледа й.
И реши, че е време.
— Добре, слушайте всички. Така. Хенри — мога ли да ви наричам Хенри? — попита Райм.
Бишоп го погледна стъписано:
— Хъм. Ханк, по принцип.
— Добре, Ханк. Всъщност тъкмо се канех да ви изпратя доклад във връзка със създалата се ситуация. Почти е готов.
Прокурорът запази непроницаемо изражение, но на Райм му се стори, че забеляза изненада. Той кимна към екрана на компютъра си, на който наистина имаше дълго писмо, адресирано до Бишоп. Прокурорът остана изпитателно втренчен в Райм, който продължи:
— Детективът от окръг Насау, който е бил прострелян при арестуването на Ел Алкон на Лонг Айлънд, спомняте ли си?
— Разбира се — каза Бишоп. — Бари Сейлс. Ще свидетелства след няколко дни.
— Бари ми беше колега преди години. Един от най-добрите криминалисти, с които съм работил. — Райм замълча за момент. — Когато чух за престрелката, исках доброволно да консултирам прокуратурата за веществените доказателства. Исках да съм сигурен, че виновникът ще отиде за дълго в затвора. Исках да анализирам уликите по случая.
— Да, спомням си — каза Бишоп. — Вие бяхте номер едно в списъка на вещите лица.
— Но се наложи да пътувам до Вашингтон по друга работа. За мое голямо съжаление нямаше как да я отменя. После, преди няколко дни, адвокатът на Ел Алкон ми се обади. Искаше да ме наеме, за да докажа, че някой от екипа по задържането е подхвърлил улики, изобличаващи Ел Алкон.
— Това са пълни глу… — започна Бишоп.
— Ханк. Моля ви!
Прокурорът направи гримаса, но махна на Райм да продължава.
— Нали знаете слабостите на доказателствата, които имате?
Високият мъж се размърда неловко, но отговори:
— Не са сто процента неоспорими, признавам.
— На първо място, те твърдят, че Ел Алкон се е криел в тоалетната през цялото време. Второ, че следите от барут са били подхвърлени. Той никога не е стрелял с пистолета на Коуди. — Райм кимна към компютъра. — Току-що доказах, че и двете твърдения са неверни. Напълно ги опровергавам. В тоалетната? На пода, където Ел Алкон твърди, че е лежал, има ясни следи от почистващ препарат. Полицай Пуласки извърши оглед и взе проби. Познавам проникващите свойства на хлорсъдържащата съставка точно на този препарат. Ако Ел Алкон е бил в тоалетната, същите молекули щяха да бъдат открити по дрехите или обувките му. Но такива нямаше.
Бишоп погледна мрачно Фалоу, който като водещ детектив би трябвало да е направил това откритие. Лицето на агента остана напълно невъзмутимо.
— Колкото до доказателствата, че Ел Алкон е стрелял по полицаите, вярно е, че по оръжието няма негови пръстови отпечатъци. Но вие твърдите, че Ел Алкон е разкопчал маншета на ризата си, дръпнал е ръкава си надолу и е хванал пистолета през него. Това обяснява липсата на пръстови по пистолета, но наличието на барут по дрехата.
Бишоп кимна:
— Само теория, така е. Но се надявам, че съдебните заседатели ще приемат, че точно така е държал пистолета, когато е стрелял.