Райм се намръщи леко:
— Няма нужда да приемат. Аз доказвам, че е държал пистолета с ръкава си.
Бишоп примигна изненадано.
— Как?
— Пистолетът е бил „Глок 22“ и е стрелял с деветмилиметрови куршуми „Люгер“. Скоростта на отката би трябвало да е пет цяло и трийсет и пет метра в секунда, а енергията на отката — девет цяло и двайсет и седем нютона. Това е достатъчно енергия, за да уплътни рехавите влакна на трикотажната памучна риза, която е носил Ел Алкон. В лабораторията са направили микроскопски снимки, за да демонстрират следите от барут. Току-що ги погледнах и видях как влакната са уплътнени от отката. Само стрелба с огнестрелно оръжие би могла да причини такъв ефект. Всичко е в доклада, който се канех да ви изпратя. Съдебните заседатели ще трябва да приемат, че именно куршумът, изстрелян от Ел Алкон, е ранил Бари, но това е напълно логичен извод, тъй като по времето на раняването му Коуди вече е бил мъртъв.
Бишоп за момент изгуби дар слово.
— Аз… е, добре, Линкълн. Благодаря ви. — После се намръщи. — Но защо не ми казахте по-рано?
— Ами ако в твърденията им имаше поне зрънце истина? — контрира Райм. — Ако някой наистина беше фалшифицирал доказателства? Ако беше станало така, щях да разбера кой и колко сериозно е положението и тогава да ви уведомя. Или, честно казано, ако вие бяхте този, който ги е фалшифицирал, щях да се обадя на върховния прокурор във Вашингтон.
Това предизвика усмивка у Селито.
— Значи сте се престорили, че приемате да помогнете на Ел Алкон, за да работите за нашата кауза?
— Не точно. Това беше съвпадение. Очевидно имаше друга причина.
— Каква?
— Да разкрия господин Хикс, разбира се. — Райм се намръщи. — Но в това нямам голям успех.
— Господин Хикс? — Бишоп присви очи. Стисна устни за миг. — О. Искате да кажете партньора на Ел Алкон в САЩ?
Очевидно…
— Може да не е участвал в престрелката, но той стои зад цялата операция.
Фалоу кимна:
— Сигурни сме, че неговата компания е собственик на складовия комплекс, но не можем да я открием.
— И той е също толкова виновен за нараняванията на Бари Сейлс, колкото Ел Алкон. Но не можах да намеря никаква връзка.
Бишоп въздъхна разочаровано:
— Направихме всичко. Търсихме навсякъде. Всеки документ, всяка следа. Нищо.
Фалоу добави:
— Информатори, видеонаблюдение. Дори се обадих на ЦРУ и НСА за комуникациите с чужбина. Който и да е този човек, той е призрак.
— Надявах се, че ще има някакви следи, нещо в писмата, което да ме доведе до партньора в САЩ. — Райм сви рамене. — Но нищо.
— Е, поне затвърдихте доказателствата срещу Ел Алкон, Линкълн. Благодаря ви за това.
Бишоп се усмихна леко, което Райм предположи, че не се случва често.
— А какво смятате да правите с парите, които ви платиха? — попита прокурорът.
— О, вложих ги в неотменим тръст за Бари. Анонимен. Той не знае от кого са парите.
Прокурорът се засмя:
— Лопес няма много да се зарадва. Какво мислите, че ще направи?
Райм сви рамене:
— Той е адвокат. Нека да ме съди.
Бишоп погледна Фалоу и кимна към китките на Пуласки. Агентът махна белезниците и без да кажат нищо повече, четиримата си тръгнаха.
Райм ги изпрати с поглед. Пуласки или Купър каза нещо. Но той не чу. Бе погълнат от една-единствена мисъл. Всъщност от един образ. На приятеля си Бари Сейлс.
Замисли се отново за думата, която бе казал, когато Лопес за първи път дойде при него — дума, която адвокатът несъмнено разбра в съвсем друго значение от това, което имаше предвид Райм: справедливост.
Райм погледна Сакс, която още избягваше очите му. В този момент телефонът й иззвъня.
Тя го погледна и обяви:
— Едуард Акройд.
Тя вдигна и проведе кратък разговор. По начина, по който очите й леко се присвиха, Райм разбра, че новината е важна.
Сакс затвори и каза:
— Онзи бижутер. Който е насочил Едуард към Шапиро. Съгласил се е да разговаря с нас. Но само с цивилен, без никакви униформени. Не иска клиентите му да виждат полицаи наоколо. Едуард предложил да отида аз и той приел.
После се приближи до Райм и се наведе. Само той чу следващите й думи:
— Не бяхме много честни, не мислиш ли?