Сградите покрай улицата бяха предимно жилищни, но на партерите на някои имаше магазини. Химическо чистене. Бутик за „ретро“ (т.е. употребявани) дрехи. Антикварна книжарница, специализираща основно в окултната литература.
И бижутерия „Блаустейн“.
Сакс паркира наполовина на тротоара, хвърли полицейската си карта на таблото и слезе. Заради студа хората си бяха по домовете и поради липсата на забележителности точно в този район нямаше и туристи. Тротоарът беше пуст.
Тя отиде пред магазина. На вратата имаше табела „Затворено“, но Едуард Акройд й беше казал, че Ейб Блаустейн я очаква. Тя надникна вътре. Шоурумът, пълен с витрини, беше тъмен и вътре нямаше никого, но отзад светеше и там Сакс забеляза движение. Мъж с прашен черен костюм и еврейска шапчица погледна към нея и й махна.
Вратата беше отключена и тя я отвори навътре.
Направи три крачки. И се препъна в нещо, което не беше видяла. Политна напред и се стовари върху твърдия дъбов под, като издаде стон от болка.
Докато в шока от падането Сакс поглеждаше към дебелата тел, опъната на нивото на глезените, мъжът се втурна напред и се метна на гърба й, като изкара въздуха й със силен удар с коляно. Болката я разтърси и тя изкрещя. Еврейската шапчица беше изчезнала; мъжът бе нахлупил познатата маска.
Преди Сакс да достигне оръжието си, той го извади от кобура и го пъхна в джоба си, заедно с телефона й. Носеше платнени ръкавици. Сетне щракна белезници на китките й, зад гърба. И без да е необходимо, стовари юмрук върху кръста й. Тя изпищя от новата болка, която прониза тялото й в допълнение към онази от падането върху дъската на строителния обект.
Мъжът спря за момент и се разтресе от пристъп на кашлица. Тя усети дъха му и пръски слюнка върху врата си. Подуши миризма на алкохол, чесън и тежък, сладникав афтършейв.
Усети, че нападателят пак се навежда. И стегна всичките си мускули в очакване на юмрука му. Но не, това беше странно. Той само потърка безименния пръст на лявата й ръка, сякаш разглеждаше сватбения й пръстен.
Сакс заговори:
— Моите хора знаят, че съм тук. Не е добра идея…
— Шшшт, пиленце — сряза я той с руски акцент. — Шшшт.
После я завлече в задната част на магазина. Остави я на мокета в офиса, точно до безжизненото бледо тяло на мъж, който несъмнено бе Ейбрахам Блаустейн, собственикът. От джоба си руснакът извади макетен нож и с палец избута лъскавото острие.
И тя си спомни какво бе казал Линкълн Райм.
Повече няма да допусна тази грешка…
Това щяха да са последните му думи към нея.
Петдесет и пета глава
— Горкият Айб — измърмори руснакът.
Започна да рови в портфейла й, в чантата й, непохватно заради ръкавиците. Нищо от съдържанието им явно не го заинтересува. Той хвърли всичко настрана.
— Горкото пиленце. Ейб-ра-хам. Горкият евреин. Колко глупаво от негова страна, да говори с Езекийл Шапиро и с мен. — Изцъка с език. — Видях да приказва с оня тъпак застраховател. Глупаво, не мислиш ли, че постъпи глупаво?
Клекна до нея.
— Така, така. Трябват ми някои неща. Трябва да разбера къде е онова момче, Вимал? Ти знаеш, да, знаеш. И застрахователният агент. Ейбрахам ми каза — а после ще си поиграем с теб. — Кимна към ножа. — Той ми каза, че е говорил с Едуард. Ти ще ми кажеш къде е Вимал и фамилията на този Едуард и къде да ги намеря… и всичко ще е наред. Всичко ще е добре за теб.
Това беше капан, разбира се. Престъпникът бе принудил Блаустейн да се обади на Акройд и да уговори среща с полицията. Но не с кого да е. Той искаше нея. Защото тя знаеше къде е Вимал Лахори.
Болката я атакуваше от всички страни: ребрата, главата — и китките. Тя осъзна, че никога досега не е била с белезници и стоманата стискаше костите и кожата й. Сакс беше безпомощна. Все още замаяна и в изгаряща болка от жестокия удар с коляно в гърба й. Той бе изкарал целия й въздух. Сакс все още не можеше да успокои дишането си.
„Ще припадна…
Не, не може да припадам.
В никакъв случай.“
Тогава нападателят изглежда се сети, че все още е предрешен. Рязко дръпна сакото на Блаустейн и го хвърли настрана. После шапчицата.
— Еврейско сако. — Изкашля се. Избърса устата си и погледна салфетката. — Добре, добре. Всичко е наред.