Почувства убождане по пръста.
„Исусе, той ще го отреже! Ще го отреже! — Сакс стисна зъби и си помисли: — Каква ирония. Ще отреже левия ми безименен пръст — същия, който след инцидента на Линкълн е единственият, който при него все още функционира.“
— Вимал?
— Не.
Сакс усети как мускулите на руснака се напрегнаха, сякаш точно започваше да реже.
Тя вдиша дълбоко. Стисна очи. Колко силна щеше да бъде болката?
Изведнъж руснакът настръхна. Хватката му отслабна. Като че ли вдигна глава. Понечи да се изправи, дръпна ножа от пръста й. Издиша рязко.
Сакс усети ударната вълна от куршум, профучал болезнено близо. Руснакът падна — обратно върху краката й.
След миг някой го издърпа, обърна я по гръб и тя видя ужасеното лице на Едуард Акройд. Той погледна ръката си, в която държеше пистолет „Глок“. Не нейния. Акройд хвърли оръжието на бюрото в стаята, сякаш пареше, и я дръпна от мъртвия руснак.
Устните му се раздвижиха. За момент тя се почуди защо е изгубил гласа си. После осъзна, че временно е оглушала от изстрела.
Предположи, че той я пита дали е добре. Затова отговори:
— Да, да, добре съм.
Въпреки че и неговият слух не беше по-добър от нейния, той продължи да мърда устни, по които тя прочете:
— Какво, какво, какво?
Петдесет и шеста глава
Сакс седеше в линейката пред бижутерийния магазин, в сянката на сградите отпреди две столетия. Бе отказала носилка.
Парамедикът обяви, че няма сериозни наранявания; нямаше счупени ребра — нито от коляното, нито от обувката на руснака — само леки контузии. Имаше малко порязване от ножа в основата на безименния пръст на лявата ръка — където тъкмо бе започнала ампутацията. Малко бетадин и превръзка бяха достатъчни.
Едуард Акройд стоеше до нея. Изглеждаше разстроен. Характерната му лека усмивка се беше завърнала, но разбираемо, доста вяла. Такова бе изражението и на кафявите му очи. Той обясни, че решил да дойде в магазина, за да говори с нея и Ейбрахам Блаустейн, ако може с нещо да помогне. Надникнал вътре, не видял никого и влязъл. После за свой ужас видял мъж, седнал върху нея и държащ нож. Забелязал също пистолет в джоба на черното яке върху тезгяха — на руснака (наложило се да го свали, за да се предреши като Блаустейн).
Когато престъпникът го видял и се изправил, вдигайки ножа, Акройд дръпнал спусъка.
— Дори не се замислих. Просто стрелях. Това е всичко. Аз просто… всички тези години в лондонската полиция. Никога не съм стрелял. Никога не съм носил оръжие.
Раменете му увиснаха. Той нервно зачопли палеца си с показалеца.
— Всичко е наред — каза тя.
Макар да знаеше, че не е. Първият оставя с теб. Завинаги. Колкото и неизбежно да е било, колкото и инстинктивно да си действал, първият смъртоносен изстрел оставя незаличима следа в съзнанието, сърцето и душата.
На няколко пъти Акройд пита медиците и полицаите дали руснакът наистина е мъртъв — явно се надяваше, че само го е ранил. Един поглед на пораженията от куршума с кух връх обаче бе достатъчен.
— Едуард, благодаря — каза Сакс.
Недостатъчно, за да изрази признателността си, разбира се. Но какво беше достатъчно?
Въпреки това Сакс имаше смесени чувства за случилото се. Пръстите й бяха непокътнати, тя беше жива. Но заедно с Извършител 47 бяха изгубили и най-лесния си — и може би единствен — шанс да узнаят къде са заложени другите газови бомби. Докато съдебният лекар довършваше предварителния преглед, Сакс облече гащеризона си за огледи и се наведе над трупа, за да види какво би могъл да й каже посмъртно руснакът.
— Знам, че е голяма разправия, господине. Но, между нас казано, на ваше място не бих се тревожил много.
Андрю Крюгер кимна и се опита да си придаде загрижено изражение.
— Аз… просто не знам какво да кажа.
Детективът, едър чернокож, караше цивилната кола към местния участък, който по думите му не бил много далеч. Крюгер седеше на предната седалка на крайслера. Не беше арестуван. Самият детектив бе определил, че стрелбата била оправдана и бе обещал, че „ще гарантирам за вас, господин Акройд“.
Все пак имаше доста формалности. Трябваше да даде показания, щеше да има разследване и всички факти щяха да бъдат представени на прокурор, който да вземе окончателното решение за съдбата му.