Има един човек, който ме изненада и аз го прострелях, но той се обади на спешния телефон, за да сигнализира за убийствата. Бих ли измъчвал Пател, за да ми каже името му? Той почти нищо не е видял. Носех маска, само това може да каже на полицията. И вероятно е влязъл, след като Пател беше мъртъв. Не е голяма заплаха. Не, най-вероятно бих измъчвал бижутера, за да ми каже името на друг човек, който може да е видял лицето ми.
Да, това е достатъчна причина да изтезавам някого.
Сакс излезе от ролята. Наведе глава и се облегна на стената. Задъхана, избърса потта от очите и слепоочията си. След като се окопити от мрачното превъплъщение, тя се върна в коридора и прегледа пликчетата с улики. Намери календара на Пател и го погледна. В графата за деня пишеше, че „С“ е трябвало да дойде в 11:00, а „У и А“ — Уилям и Ана, убитите годеници — в 11:45. В полето за събота пишеше също „ВЛ“, без да е посочен час. ВЛ вероятно беше отговорът на въпрос номер три — кой се е обадил на 911. Само частичен отговор, защото още не се знаеше кой стои зад инициалите.
Сакс започна да размишлява: Извършителят може да е бил във или в близост до сградата, когато С е дошъл или си е тръгнал, и може би се тревожеше, че С е видял лицето му. Искал е Пател да му каже името на С, за да го намери и да го елиминира. Същото с ВЛ.
Сакс разлисти дневника на Пател. Наред с бележки за стотици ангажименти и задачи през изминалия месец имаше две срещи със С за последните десет дни. ВЛ се появяваше редовно по три-четири пъти в седмицата. Значи ВЛ може би беше служител или съдружник; това означаваше, че е знаел шифъра на вратата и е могъл да влезе и да изненада обирджията, който е стрелял по него.
„Кои сте вие двамата? С? И ВЛ?
И къде сте?“
Изведнъж й хрумна нещо.
Ако ВЛ е този, който е изненадал убиеца, бил е прострелян и е избягал… как е избягал?
Извършителят го е прострелял. Но после сигурно веднага го е подгонил. Със забавяне от не повече от пет-шест секунди, докато прескочи труповете и заобиколи кръвта, за да не се подхлъзне, убиецът е имал добър шанс да настигне бягащия свидетел.
Сакс още веднъж огледа коридора. Предполагаше, че убиецът се е качил с асансьора, особено след като е замазал охранителната камера отпред. Или може би е използвал стълбите до асансьора.
Но на този етаж имаше още една врата, близо до офиса на Пател — авариен изход. Сакс я беше забелязала, но също и предупредителната табела: „Авариен изход. При отваряне се включва аларма“.
Тъй като никой в сградата не беше съобщил за аларма и вратата беше затворена, Сакс допусна, че извършителят не я е използвал. И едва ли е помислил, че ВЛ е избягал оттам.
Мястото на самото извършване на убийството или грабежа е първичното местопрестъпление, но има и други, разбира се. Извършителят е трябвало да стигне дотам, а после да си тръгне и всяко от вторичните местопроизшествия може да бъде източник на важни веществени доказателства. В действителност тези местопроизшествия често дават по-полезни улики от първичното, защото престъпниците могат да бъдат по-нехайни на отиване и по-непредпазливи, когато бягат.
Сакс се приближи към вратата. Извади пистолета си и я отвори. Не се включи аларма.
Тя се озова в тъмното, влажно стълбище, насочи лъча на фенера си нагоре, после — надолу, към следващата площадка. Спря и се ослуша. Чу скърцане и тракане; вятъра — този студен, гаден мартенски вятър, стенещ във фугите на старата сграда. Но не долови шум от стъпки. Или изщракване от зареждане на пистолет.
Уликите не даваха основание да очаква, че извършителят е останал наблизо, но и нямаше доказателства, че не е.
Сакс се приведе и още веднъж освети с фенерчето тъмното стълбище.
Продължи бавно надолу и на площадката между втория и третия етаж намери разпилени няколко неща.
Бяха подобни на това, което бе намерила около вратата в магазина на Пател: трески, зрънца и прах от тъмносив камък. Беше си помислила, че може да е чакъл, въпреки че по обувките на нито една от жертвите нямаше подобни следи. Освен това имаше парченца кафява хартия — като от плик за покупки или храна за вкъщи. И красноречиво, имаше куршум. Беше деформиран и сплескан и по разбития му връх се виждаха отломки от същия сив камък. По няколко от частиците имаше следи от кръв, въпреки че по куршума нямаше.
Сакс се досети за логичния сценарий. Извършителят нахълтва в магазина, открадва диамантите на „Грейс-Кабът“, убива годениците, после измъчва Пател, за да разбере кой е С, като се опасява, че може да го е видял. Убива Пател. Тъкмо се кани да си тръгне, когато ВЛ влиза в магазина, като използва шифъра за вратата. Изненадан, убиецът стреля по него. ВЛ носи хартиен плик с камъни за изрязване и полиране. Куршумът улучва един камък и ВЛ е ранен от отломките. Избягва през аварийната врата, която убиецът не проверява, защото си мисли, че ако е избягал от там, е щял да задейства алармата.