— Вероятността да се стигне до съдебен процес е едно на милион. Залагам пенсията си. Никой прокурор няма да рискува репутацията си, като предяви обвинения по такъв случай. Освен това имате зелена карта.
— Какво?
— Нещо като билет за освобождаване от затвора.
Крюгер пак не го разбра.
— Моля?
— Вие нямате ли „Монопол“ в Англия?
— Нелоялни търговски практики?
Детективът го погледна развеселено:
— Няма значение. С две думи Амелия — тоест детектив Сакс — ви спасява кожата. Тя е голяма клечка в управлението. Това е повече от препоръка.
Продължиха в мълчание известно време.
— И аз съм го преживявал — продължи детективът. — Случи ми се. Веднъж. От двайсет и четири години работех в полицията, но никога не бях стрелял. И в един момент, преди година и половина… — Гласът му потрепери. — Семейна свада. Някакъв тип беше изтрещял, не си беше гълтал хапчетата. Искаше да застреля майка си и с партньора ми се опитвахме да го разубедим. Но той изведнъж насочи оръжието към Джери. Нямах избор. — Замълча за момент. — Не беше зареден. Пистолетът. Но… преживява се. Аз го преживях.
Или не.
— Благодаря за разбирането — каза Крюгер с цялата искреност, която можеше да симулира. — Не съм сигурен, че някога ще бъда същият.
И това го казваше човек, който бе убил най-малко тринайсет души — макар и само трима от тях с огнестрелно оръжие.
Спомни си изражението на Ростов, когато руснакът видя пистолета, насочен в главата му. Смайване, после искрица на разбиране, когато осъзна, че са му заложили клопка. Крюгер стреля бързо, преди руснакът да изрече името му и да подскаже на Сакс, че се познават. Целеше се право в слепоочието.
Смъртта на Владимир Ростов беше неизбежна.
И планирана от известно време. Крюгер бе решил да го убие още когато разбра, че руснакът е проникнал в телефона му и е дошъл в Ню Йорк да играе ролята на „Обещаващия“. На този етап вече се беше убедил, че Райм и Амелия са изключително способни и за да ги заблуди, трябва да им даде както автор на престъпния план — фанатика Езекийл Шапиро, така и неговия наемник, екотерорист, Владимир Ростов.
Реши да убие Ростов със собствения си нерегистриран глок — същия, който бе използвал, за да стреля по Вимал и да убие Сол Вайнтрауб. В суматохата след стрелбата той пусна няколко 9-милиметрови патрона в якето на Ростов, за да го свържат по-сигурно със стрелбата в магазина на Пател и убийството на Вайнтрауб. Освен това Крюгер взе мобилния телефон на руснака и ключовете от мотела, където бе отседнал, и тойотата му.
Щом минеше разпитът му в полицията, което предполагаше, че няма да отнеме дълго, щеше да отиде в стаята на Ростов, да заличи всички улики и да унищожи руските предплатени телефони, лаптопа и колата му.
Стигнаха пред участъка и Крюгер слезе. Детективът го поведе към входната врата.
— Насам, господин Акройд. Сега, просто за да знаете. Вие не сте арестуван. Няма да ви вземат пръстови отпечатъци и да ви снимат. Нищо такова. Само ще дадете показания.
— Благодаря, полицай. Също и за подкрепата. Това, което се случи… беше разтърсващо.
Крюгер помисли дали да не се престори, че бърше сълзи, но реши, че ще е прекалено.
Петдесет и седма глава
Амелия Сакс се върна в къщата на Райм с няколко неща.
Първо, пликчета с улики от хотела на Владимир Ростов в Брайтън Бийч и от магазина на търговеца, където за малко не беше изгубила пръста си от ножа на лудия руснак.
Второ, щатския минен инспектор на Ню Йорк.
Райм погледна мъжа, с когото вече бяха говорили, Дон Макелис, без особен интерес, после отново насочи вниманието си към кутиите с проби, които Сакс вкара на количка в стаята. Тя забеляза погледа му и каза:
— Няма да е лесно, Райм.
Имаше предвид най-належащата им задача: да разберат къде са другите газови бомби.
— Надявам се, че Макелис може да помогне.
Той бе слаб мъж със сериозен вид и — добре де, „старомоден“ бе думата, която първа идваше наум — и беше дошъл, обясни Сакс, за да види картите и данните от предишните пожари и да се опита да стесни кръга на търсене на устройствата.
— Мисля, че ако е искал трусовете да изглеждат истински, най-вероятно ги е поставил близо до разломните линии в района — отбеляза тя. — Ако е така, Дон ще ни ги покаже.