Выбрать главу

Сакс записа малкото улики, които бяха намерили, на бялата дъска и се дръпна назад, като постави ръце на кръста си и зачопли нокътя на единия си показалец. Гледаше, гледаше, гледаше.

Райм също.

— Нещо друго? — обърна се Райм към Купър.

— Само да проверя последната проба от хотелската стая. Една минутка.

Но какво щеше да покаже това? Може би някакво вещество от следа от обувка, уникално за мястото, където е поставил бомба. Но колко малък беше шансът за такъв пробив.

Райм се намръщи от чувство на безсилие. Погледна Макелис:

— Нещо при вас, Дон?

Инженерът стоеше приведен и сравняваше геоложките планове с картата на предишните пожари.

— Мисля, че да — каза след малко. — Изглежда, че е заложил бомбите по дължината на разлома Карнарси. Виждате ли? Минава през центъра на Бруклин, близо до „Кадман Плаза“, после към пристанището. Дълъг е три километра, но по-голямата му част е под вода. Само около километър е на сушата.

Макелис посочи една линия през гъсто населения район.

„По дяволите — помисли си Райм, — твърде много мазета за претърсване.“

— Трябва още да стесним търсенето.

Мел Купър обяви:

— Получих резултата от последната проба. Нищо не свързва Ростов с определено място. Тютюнева пепел, кетчуп, говежда лой, почва от района на Брайтън Бийч. Още кимберлит.

Без да вдигне очи от картата, Макелис попита:

— Кимберлит ли?

— Точно така — отговори Райм. — Нашият престъпник се е нацапал с минерала от първата стрелба. Има го навсякъде по дрехите и обувките му. Намираме го навсякъде, откъдето е минал.

— Значи имате предвид серпентинит. Не кимберлит. Те са сродни минерали.

— Не, не, точно кимберлит. Има включени диамантени кристали — настоя Купър. — Мислех, че това прави серпентинита кимберлит.

— Така е — прошепна Макелис. — Но… може ли да видя пробата?

Купър погледна Райм, който кимна.

Техникът приготви проба и я постави на микроскопа.

Макелис седна на един стол, наведе се напред и започна да нагласява светлината на апарата. Вгледа се внимателно. Дръпна се назад, погледна настрани. После пак доближи око до окуляра. Взе дълга игла и разрови с нея праха и частиците. Седеше долепил очи до меките гумени окуляри, но стойката му издаваше напрежение. Личеше, че гледа нещо значимо. Облегна се назад и се изсмя леко.

— Какво има? — попита Селито.

— Ами, ако сте намерили тези камъни в Ню Йорк, значи току-що пренаписахте геоложката история.

Петдесет и осма глава

— Кимберлитът — заразказва Дон Макелис на компанията в хола — може да се нарече асансьор, който издига диамантите от земната мантия: обвивката, която се намира точно под земната кора. Там се образуват диамантите.

Инспекторът отново се наведе над микроскопа, сякаш не можеше да устои на изкушението, и пак заразглежда минералите, монтирани на апарата. Бавно местеше пробите.

— Хъм. Така. — Отново се облегна назад и се обърна със стола към другите. — Богат на диаманти кимберлит като този никога не е намиран никъде в щата Ню Йорк. Геологията на района не благоприятства диамантообразуването. Ню Йорк е „пасивна крайна зона“. Ние имаме стабилни тектонски плочи.

— Значи тук е невъзможно да се намери кимберлит, съдържащ диаманти, така ли? — попита Райм.

Макелис сви рамене.

— По-добре да се каже, че е много малко вероятно. В света има около шест хиляди кимберлитови жили, но само около деветстотин съдържат диаманти… и само в няколко десетки те са в достатъчно количество, за да бъде добивът финансово изгоден. И нито една от тях не е в САЩ. О, преди години имаше опити за добиване — на юг. Сега тези мини са само туристическа атракция. Плащате двайсет долара и можете да търсите диаманти с децата. Но пък в Канада доскоро не бяха открили находища на кимберлит и диаманти, а сега това е един от най-големите производители. Тъй че предполагам, може да се случи и тук.

Инспекторът отново погледна през микроскопа за кратко.

— Къде намерихте това?

— На няколко места — отговори Райм. — В магазина, където беше убит Пател, шлифовчикът на диаманти. Вимал — неговият чирак — е носил няколко камъка в пликче. Не обърнахме голямо внимание на това. Помислихме, че е искал да прави бижута от него. Или някаква скулптура. Това му е хоби.