Райм обаче си помисли: ако целта е била да се спре сондирането, значи…
Сякаш прочел мислите му, Селито отбеляза:
— Значи Езекийл Шапиро не се е самоубил. Ростов го е убил и го е нагласил като самоубийство. Отвлякъл го е, измъчвал го е, за да получи паролата му за „Фейсбук“, и е оставил самоубийственото писмо.
— Трябвала му е изкупителна жертва, защото открихме, че земетресенията са фалшиви и пожарите са причинени от взривни устройства — мрачно каза Райм.
Изведнъж му просветна. Мисълта го удари като електрически ток.
— Рублите — прошепна той.
— По дяволите. — Сакс явно разбра какво има предвид. — Ростов не би подхвърлил рубли на Шапиро. Те са улики, сочещи към него. Някой друг е проникнал в къщата на Шапиро и го е убил — някой, който е искал да изглежда, че Ростов го е извършил. Да, руснакът е замесен: той е нападнал двойката в Грейвсенд и момичето от магазина за булчински рокли. И Киртан — приятеля на Вимал. Също нападна мен. Но не е той авторът на целия план.
И заключението беше неизбежно.
С тих глас, втренчена в Райм, Сакс прошепна:
— Това е човекът, който застреля Ростов.
Беше права.
— Едуард Акройд.
— Но нали го проверихме — изтъкна Селито. — И той знаеше всичко за Пател. За откраднатите сурови диаманти.
— Какви сурови диаманти? — попита Райм подигравателно. — Намерихме ли ги? Намерихме ли дори следа от тях?
Не, разбира се.
— Защото никога не са съществували — каза Сакс.
Райм кимна:
— Разписката, която ти намери в празната кутия на Пател, е била фалшива. Направил го е, за да се промъкне в разследването и да разбере кой е ВЛ. И ние пуснахме лисицата в курника. Мамка му.
— Как ще действаме, Линк? — попита Селито. — Амелия обади ли се на „Грейс-Кабът Майнинг“ в Южна Африка?
Сакс издиша рязко. Лицето й бе напрегнато.
— Не, не съм — прошепна гневно. — Обадих се на номера от разписката за суровите диаманти. Не потърсих компанията в интернет. Дали изобщо съществува такава фирма?
— В такъв случай… — Райм хвърли нетърпелив поглед към Пуласки.
Младежът кимна, намери разписката от „Грейс-Кабът“ и започна търсене в „Гугъл“.
След малко каза:
— Да, това е реална диамантена компания. И номерът не е този от разписката. — Набра номера от сайта. — Гласова поща.
— Луелин Крофт? — попита Райм.
Пуласки прегледа сайта.
— Той наистина е изпълнителен директор на „Грейс-Кабът“.
— Щом ти успя да го намериш, значи и Акройд — искам да кажа истинският извършител — също е могъл.
— Човекът, с когото говорихме, само се представяше за Крофт, а всъщност е съучастник на Акройд — продължи с тих, но напрегнат глас Сакс. — Вероятно от някоя от онези охранителни фирми, за които говореше Дон. Той ни насочи към „Милбанк Ашурънс“. Сигурно това също е реална компания и той се е представил за неин истински служител.
— Сега — сприхаво нареди Райм. — Искам да разбера сега.
Последва серия от телефонни разговори, които потвърдиха подозренията им за измамата с „Грейс-Кабът“ и „Милбанк Ашурънс“. Луелин Крофт наистина беше изпълнителен директор на първата фирма, но ги увери, че никога не е изпращал необработени диаманти на Пател. Самият той не беше идвал в Съединените щати от години. Същото важеше за застрахователния детектив от „Милбанк“.
По молба на Райм специален агент Фред Делрей от ФБР се свърза с някого в Държавния департамент. Оттам потвърдиха, че според данните на граничните власти Крофт не е влизал наскоро в страната. От „Милбанк“ ги осведомиха, че застрахователната компания не работи с „Грейс-Кабът“. Да, фирмата наистина имаше застрахователен детектив на име Едуард Акройд и да, той беше работил като инспектор в „Скотланд Ярд“. Но през последната седмица не бил мърдал от централния офис на дружеството в Лондон.
Със саркастичен тон Селито измърмори:
— Добре, сега обяснете като за бавно загряващ. Нищо не разбрах. Какво става, по дяволите, Линк?
— Някоя диамантена компания е научила за находката на кимберлит и се е разтревожила, че може да се появи нов конкурент. Наели са Акройд да причини фалшиви земетресения и да спре геотермалните сондажи. И да разбере кои знаят за кимберлита и да ги убие: Пател, Вайнтрауб и Вимал. Той убива първите двама, но момчето се измъква. Затова Акройд казва, че суровите диаманти на клиента му са откраднати и така се намърдва в нашето разследване, за да разберете къде е Вимал.