Той спря зад една от тези купчини, на място, което не се виждаше от шосето и от входа, където бяха работниците.
Слезе от форда и измъкна Вимал от багажника.
Крюгер вдигна ножа. Вимал се сви уплашено.
— Само тиксото — успокои го южноафриканецът. Сряза го и освободи ръцете му. Прибра ножа и показа пистолета на кръста си. — Не се опитвай да бягаш, защото ще го използвам.
— Не. Няма.
— Върви.
Тръгнаха през мрачните сиви проходи между купчините, като се движеха успоредно на реката, където булдозери и самосвали товареха боклуците на шлепове. Звукът бе оглушителен.
— Къде?
Младежът се огледа, за да се ориентира.
— Натам.
Кимна по посока на брега. Продължиха през сметището, като Вимал спираше от време на време да се огледа.
— Стоварили са още боклук — промърмори той. — Още много. Всичко изглежда променено.
Крюгер нямаше впечатлението, че хлапето се опитва да го разиграва. Вимал изглеждаше наистина объркан.
По едно време присви очи.
— Натам. Сигурен съм. — Кимна още веднъж.
Продължиха да търсят още десет минути. Изведнъж Крюгер спря. Погледна в краката си и видя парченце кимберлит в един коловоз от гуми на камион. Прибра го в джоба си.
Бяха на верен път.
Какво мрачно място. Над земята тегнеше сива пелена, придаваща на всичко оттенък на труп на масата за аутопсия. Влажна и студена, пълзеше по гърба ти, по краката, по бедрата и слабините. Времето припомни на Крюгер една огромна диамантена мина за открит добив, която преди много години бе посетил в Русия. Хрумна му една идея: работата му, разбира се, беше да направи така, че жилата, съдържаща кимберлита, никога да не бъде открита и тук никога да няма добив на диаманти. Но какво, замисли се той, щяха да намерят работниците, ако все пак бъде отворена мина? Според сведенията, които той имаше, скалата съдържаше скъпоценни камъни с много високо качество.
Възможно ли бе под земята на обекта на „Нортийст Джио Индъстриз“ да лежи диамант, който няма равен на себе си? Крюгер си помисли за два камъка от своята родина: „Кълинан“, който при откриването си е тежал над три хиляди и сто карата, което го прави най-големия диамант с ювелирно качество, намиран някога. Бил нарязан на повече от сто по-малки диаманта, включително Голямата звезда на Африка, над петстотин карата, и Малката звезда на Африка — над триста. Тези два обработени скъпоценни камъка са част от скъпоценностите на Британската корона. Любимият южноафрикански камък на Крюгер бе Стогодишният диамант. С тегло в необработено състояние 599 карата. При обработката то беше намалено до малко над 270. Шлифован във формата на сърцевиден брилянт, той бе най-големият безцветен безупречен диамант в света.
Мисълта, че с действията си може да осуети откриването на такъв камък, бе мъчителна.
Но това беше неговата задача и той искаше да я доведе докрай.
— Продължавай — изръмжа на Вимал. — Колкото по-бързо свършим, толкова по-бързо ще се върнеш у дома при семейството си.
Шейсет и първа глава
Амелия Сакс бе малко след Бруклинския мост, на няколко минути от обекта на „Нортийст Джио“, нейната цел в момента. Моторът на ториното ревеше пронизително.
Райм предполагаше, че Акройд — или както бе истинското му име — не иска просто да убие Вимал. Все още. Трябваше да разберете откъде младежът е взел кимберлита в събота сутринта, преди да се натъкне на клането при Пател. Задачата на Акройд най-вероятно беше да унищожи или да скрие всяка частица кимберлит, която намери, преди да избяга, и едно логично място за това бе сондажната площадка.
Обектът все още беше затворен и Акройд и Вимал можеха да влязат незабелязано.
Сакс тъкмо отбиваше от магистралата, когато телефонът й иззвъня. Тя вдигна, включи на високоговорител и остави апарата на пътническата седалка до себе си, за да смени от четвърта на трета. Колата заобиколи един бавно движещ се микробус.
— Ало.
— Амелия — чу гласа на Селито. — Тук има някой, който иска да говори с теб. Сега ще я свържа.
Тя?
— Добре. — Сакс отпусна газта.
Чу изщракване. После — женски глас: