С Джонс почти стигнаха до водата, когато ги забелязаха.
Между две големи купчини камъни, греди и изкривен метал Крюгер влачеше Вимал след себе си. С лявата си ръка стискаше яката на младежа, а дясната държеше под късото си, тъмно яке. Явно там беше оръжието му.
Джонс посочи себе си, после върха на купчината отпадъци в близост до Крюгер и Вимал. Тя беше от дясната им страна и висока около пет-шест метра. После посочи Сакс и описа с ръка полукръг към купчината отляво.
Добър тактически план. Джонс щеше да държи Крюгер на мушка отгоре, а Сакс да го заобиколи в гръб. Тя посочи назад, откъдето бяха дошли, вдигна три пръста — имайки предвид другите полицаи — и вдигна изпъната длан към него. Тоест да ги предупреди да останат на позицията си. Сакс не искаше другите да ги изненадат, а нямаше как да им обясни къде точно се намира целта.
Джонс се отдалечи встрани и проведе тих разговор с колегите си по радиостанцията. Прибра оръжието си в кобура и се заизкачва по купчината боклук. Сакс изтича наляво, заобиколи другата купчина и започна да се приближава към мястото, където за последен път бе видяла Крюгер и Вимал.
Когато погледна от другата страна, се увери, че планът щеше да проработи, ако успееше да се промъкне по-близо. Джонс бе на върха на купчината отдясно и вече държеше Крюгер на прицел. Сакс трябваше само да скъси още малко разстоянието и да извика на Крюгер да се предаде — и той да я чуе сред бученето на багери и булдозери.
Джонс погледна към нея и кимна.
Тя му отговори със същия жест и направи още няколко крачки към убиеца и Вимал, които бяха спрели. Крюгер — със сурово лице, толкова различно от това на човека, за когото се беше представил — се наведе и прошепна нещо на младежа. Вимал, който плачеше и бършеше сълзите си, кимна и се огледа. После посочи и двамата рязко се обърнаха и тръгнаха бързо по друг проход между боклуците, далеч от Сакс и Джонс. Явно Вимал бе забелязал купчините кимберлит.
Сакс погледна Джонс, който поклати глава и посочи очите си. Той бе изгубил двамата мъже от поглед. Сакс заобиколи купчината отпадъци, която бе най-близо до Крюгер, и тръгна след тях. Изведнъж погледът й се спря на нещо малко по-напред.
О, не…
На не повече от пет-шест метра от тях видя един от другите полицаи, клекнал и с гръб към Крюгер. Без да се колебае, южноафриканецът измъкна пистолета изпод якето си и стреля. Полицаят падна напред, като изпусна оръжието си. Сакс бе забелязала, че колегите й са с бронирани жилетки, но от толкова близко разстояние куршумът със сигурност щеше да го извади от строя. Полицаят се опита да се изправи.
Крюгер стисна с лявата си ръка Вимал около врата, за да не може да избяга, и го придърпа към себе си. Заедно двамата тръгнаха към ранения полицай.
Зад тях Сакс направи няколко крачки напред и се прицели.
— Крюгер! Хвърли оръжието.
Той не я чу и направи още една крачка към полицая, като се прицели за смъртоносен изстрел.
Ако искаше само да рани Крюгер, Сакс рискуваше да улучи и Вимал.
Затова с ясното съзнание, че само убиецът знае къде са заложени смъртоносните газови бомби, Амелия Сакс се приведе, намести бялата точка на мерника си точно в тила на Крюгер и бавно дръпна спусъка.
Шейсет и трета глава
Сега, след като знаеха, че истинското му име е Андрю Крюгер, можеха да съставят доста подробно досие на Извършител 47.
Докато Сакс извършваше оглед на мотелската стая на убиеца в Бруклин Хайтс, Райм, Фред Делрей от ФБР, полицията в Южна Африка и винаги полезната Служба за алтернативно разузнаване сглобиха повечето информация.
Крюгер имаше апартамент в Кейптаун, недалеч от океана, до туристическия комплекс „Виктория ънд Алфред Уотърфронт“. По данни на южноафриканската полиция това бе доста луксозен квартал. Крюгер нямаше криминално досие, но имаше данни, че след уволнението си от армията е имал връзки с редица „съмнителни“ бизнесмени в търговията с диаманти. Въпреки че баща му бил активен поддръжник на апартейда, самият Крюгер отхвърлял тези предразсъдъци, най-вероятно защото не ги смятал за икономически изгодни. Бил готов да работи за всеки, който може да му плати, включително за най-опасните търговци на „черни диаманти“, произхождащи от бедните гета, но в последно време доста забогатели. В армията Крюгер бил сапьор. В цивилния живот на младини работил в мина и учил инженерство, което обясняваше умението му да залага експлозиви, симулиращи земетресения. Разбира се, благодарение на връзките си с военните бе успял да се сдобие с пластичния експлозив и газовите бомби.