— Пре…
— Виж дали ни е подслушвал, мамка му.
— Аха. — С помощта на миниатюрна отвертка Купър свали капака на апарата. Огледа го отвътре и го провери с детектор за подслушвателни устройства. — Нищо. Безопасно е.
Започна да го сглобява.
— Не, изхвърли го — тихо каза Райм.
— Не искаш ли…
— Изхвърли го.
Купър го направи и Райм и Сакс се върнаха към уликите.
Къде, по дяволите, бяха газовите бомби?
Нямаше карта или записки, които да подскажат отговора. Компютърът на Крюгер беше заключен и го бяха изпратили на Родни Сарнек в центъра заедно с два предплатени телефона и намерения у него на сметището в Бруклин — който не беше заключен и показваше няколко обаждания до Москва. Номерата бяха набирани след смъртта на Ростов и Райм предположи, че Крюгер е искал да нагласи нещата така, сякаш Вимал е бил убит от неизвестен съучастник на руснака. Тази теория се потвърждаваше и от намерените в джоба на Крюгер руски цигари и рубли, които явно е възнамерявал да разхвърли около трупа на Вимал. Постановка.
Все пак, докато Родни не потвърдеше, че обажданията са били направени от същото място, където са се намирали телефоните на Крюгер, Вимал щеше да остане под охрана в местния участък.
Сакс намери също ключовете от прословутата вече тойота — макар че местонахождението й оставаше неизвестно — и от хотелската стая на Ростов.
Мел Купър каза:
— Получих някои сведения за минната компания в Гватемала. „Нов свят“. Голяма фирма с диамантени мини в цяла Латинска Америка; произвежда основно камъни за промишлена употреба. Не са най-приятната компания на земята. Еколози и държавни институции ги обвиняват, че унищожават тропическите гори с открити рудници, голи сечи и други подобни. Плащат на дребни търсачи на скъпоценни камъни и благородни метали, гаримпейрос, да извършват набези в земите на коренното население. Водят се битки — истински битки. Десетки златотърсачи и индианци загиват.
Райм се обади на Фред Делрей за пореден път и го попита дали може да използва връзките си в Държавния департамент, за да осъществи контакт чрез американското посолство или консулство в Гватемала Сити с ръководството на минната компания.
Като че ли очакваше да им съдействат — помисли си саркастично.
— Да разгледаме уликите — каза после на сътрудниците си.
В пробите, събрани от Сакс, имаше пчелен мед, гниещ филц, глина, почва, парченца от изолация на стари електрически кабели, останки от крилца на насекоми, вероятно от род Apis (пчели — медът подкрепяше това предположение, въпреки че можеше да няма връзка). По един чифт обувки в мотела бе открила следи от необичайна селскостопанска почва — леки, хигроскопични шисти, глина и компост, примесен с частици от слама и сено — и органичен тор.
— Аха.
— Какво, Линкълн?
Той не отговори на Купър, а влезе в интернет и даде гласова команда в сайта на „Гугъл“.
— Състав на „Рууфлит“.
Понякога трябва да ровиш много, понякога едно просто търсене е достатъчно.
Отговорът дойде за части от секундата.
— Да!
Сакс, Купър и Макелис го погледнаха озадачено.
Рима обясни:
— Шансът е малък, но нямаме друга следа. Мисля, че е заложил поне едно устройство северно от правителствените сгради на „Кадман Плаза“. Във Винегар Хил.
Това беше най-старият квартал на Бруклин, в непосредствена близост до старата Военноморска корабостроителница. Наречен в чест на една битка през 1798 г. в Ирландия между ирландски бунтовници и британската редовна армия, районът бе причудлива смесица от старомодни викториански къщи, заобиколени от мрачни, заплашителни промишлени сгради.
— Откъде знаеш? — попита Купър.
Знаеше, защото въпреки че не можеше да скита по улиците както по-рано, когато беше здрав, Райм все още изучаваше всеки район, всеки квартал, всяка постройка в града. „Криминалистът е толкова добър, колкото добри са познанията му за мястото, където е извършено престъплението“ — пишеше в своя учебник по криминалистика.
Конкретният отговор на този въпрос обаче се криеше в комбинацията от пчелни крилца, мед, почва за озеленяване на покриви „Рууфлит“, тор и филц. Райм бе убеден, че тези материали са дошли от „Бруклин Грейндж“, разположена върху сградата на Военноморската корабостроителница. Това бе най-голямата покривна ферма в света, на около десет декара площ, в която се отглеждаха екологично чисти плодове и зеленчуци. „Рууфлит“ е изкуствена среда, в която зеленчуците растат доста добре, но е много по-лека от обикновената почва, която е прекалено тежка за озеленяване на покриви. „Грейндж“ беше също голям производител на мед.