Най-близкият жилищен район до фермата бе Винегар Хил, който беше предимно със стари дървени постройки. Идеални за целта на Крюгер да принуди кметството и щата да забранят сондажите. Колкото по-смъртоносни пожари предизвикаха „земетресенията“, толкова по-добре.
Дон Макелис се наведе над плана на града и с червен маркер очерта откъде точно минава линията на разлома под Винегар Хил. Тя вървеше на северозапад, после рязко завиваше на север към пристанището.
— Тук. Бих проверил сградите в радиус от три пресечки от двете страни на това трасе.
Районът за претърсване бе много по-малък, отколкото ако проверяваха по цялата дължина на разлома, но пак имаше десетки сгради, в чиито мазета можеше да има заложени взривни устройства.
— Сканирай картата, Мел, и изпрати копия на местната пожарна и полиция. Веднага.
— Добре.
— Сакс и Пуласки, тръгвайте натам.
Те хукнаха към вратата.
— Мел, обади се на пожарната… и на местния участък — добави Райм. — Да пратят колкото могат повече хора да проверяват мазетата. О, обади се и в отдел „Кражби“. Да проверят всички скорошни сигнали за влизане с взлом, при които нищо не е откраднато.
Купър кимна и взе телефона.
Райм извика:
— И не само патрули. Искам да пратят всички свободни униформени. Всички!
Шейсет и четвърта глава
Почти невъзможно.
Това си мислеше Сакс, докато профучаваше с ториното по Манхатънския мост по посока Бруклин. Погледна наляво — Винегар Хил. Рон Пуласки навярно имаше същото чувство.
Как бе възможно някой да намери взривните устройства? Доминиран от самотно издигащия се комин на електрическата подстанция на „Алгонкин Пауър“, кварталът беше по-голям, отколкото Сакс бе очаквала. Шест квадратни карета, бе казал началникът на местния участък. Но това не бяха малки карета.
Тя свали предавка и с пълна газ изхвърча през изхода на магистралата, след което зави рязко по Джей стрийт. Рон Пуласки изпъшка леко, въпреки че след толкова години би трябвало да е свикнал с шофирането й като на състезателка във „Формула 1“. Синята лампа мигаше тихо, но тревожно по тъмната улица, от двете страни на която се редуваха промишлени сгради, къщи и жилищни блокове. Тухлените и каменните стени бяха олющени и надраскани, но сравнително чисти от графити. Контейнерите бяха очукани и напукани, но боклукът си стоеше вътре.
Спортният автомобил имаше твърдо окачване и Сакс чувстваше неравностите на пътя в гърба и коляното си, все още наболяващи я от издевателствата през последните няколко дни. А улиците на Винегар Хил не можеха да се похвалят с гладка настилка. Оригиналните павета, понякога погрешно наричани калдъръм, бяха разкъртени в много участъци. На други места гранитните правоъгълници, загладени през вековете от конски копита, подметки и колела, бяха единствено покритие на пътното платно.
Сакс зави към Джон стрийт, уговорения сборен пункт. Намираше се точно срещу подстанцията — обширен комплекс като декор за научнофантастичен филм. Сиви метални сандъци, кабели, трансформатори. Сакс спря рязко пред червена тухлена индустриална сграда. Вероятно фабрика в някой предишен живот, а сега седалище на половин дузина рекламни агенции, дизайнерски фирми и производители на бутикова конфекция. „Изискани шоколадови бонбони «Монти»“ заемаше първия етаж и обонянието й подсказа, че компанията изработва апетитната си стока на място. Опита се да си спомни кога за последен път е яла. Не можа. После изобщо забрави този въпрос.
Пред подстанцията на Джон стрийт бяха спрели четири пожарни коли и автомобилът на началника на местната пожарна, плюс половин дузина патрулки и една цивилна полицейска кола. Имаше осем униформени полицаи, двама цивилни детективи и капитанът на местния участък, облечен с костюм. Той бе висок чернокож, строен, с много тъмна кожа и гладко обръсната глава. Арчи Уилямс. Сакс бе работила с него. Харесваше чувството му за хумор.
— Детектив Сакс — поздрави я той. После погледна Пуласки, който се представи.
Уилямс кимна.
До капитана стоеше началникът на пожарната, с униформа. Блед, набит мъж около петдесетте. Винсънт Станело. Когато се здрависваха, Сакс видя голям стар белег от изгаряне.