Той обясни, че пожарникарите обикалят квартала с газови ключове — дълги пръти, използвани за спиране на подземните газови кранове, чиито клапани бяха достъпни през малки квадратни вратички на платното, на тротоарите или в дворовете.
— Изпратихме шест екипа. Капитан Райм нареди да се придържаме към една ивица през центъра на Винегар Хил. От кабинета му ни изпратиха това. — Станело показа телефона си, на който се виждаше картата на Макелис.
— Това е линията на разлома. Трябва да търсим в радиус две пресечки от двете страни.
Станело въздъхна:
— Тук има километри тръби. И не забравяйте, че можем да спрем само природния газ с централно разпределение. Много клиенти използват пропан от частни компании. Няма начин да изключим тези източници, освен от индивидуалните спирателни кранове във всяка сграда.
Уилямс добави:
— Наредих на нашия отдел „Обири“ да зарежат всичко друго и да започнат да проверяват документите. И пуснахме автоматична проверка на всички обаждания на спешния телефон от Винегар Хил. — Сви рамене. — Но освен ако някой не е видял извършителя в действие, едва ли има подаден сигнал.
— Кога е заложил устройствата? — попита Уилямс.
— Предполагаме, че по някое време миналата седмица — отговори Пуласки. — До десет дни. Не сме сигурни.
— Затова записите от камерите за наблюдение няма да помогнат много — каза Сакс.
Огледа тревожно стотиците сгради наоколо, все стари и предимно дървени.
И отсече:
— Евакуация.
— Какво да евакуираме? — попита Станело.
— Всички. Всяка сграда до две пресечки от двете страни на разломната линия.
— Ще настъпи пълен хаос — неуверено отбеляза пожарникарят. — Може да има ранени. Възрастни хора, деца.
— И медиите ще ни изядат с парцалите, ако се окаже, че няма бомба — изтъкна Уилямс.
— А какво ще кажат, ако има, а ние не изведем хората?
Амелия Сакс мразеше да посочва очевидното.
Двамата началници, Уилямс и Станело, се спогледаха.
Пожарникарят попита:
— Сигурни ли сте, че има заложена бомба във Винегар Хил?
Сакс си помисли: „Сигурни? Какво точно беше сигурно?“.
И отговори:
— Абсолютно. — След това добави вярната информация: — През всеки от последните два дни е заложил по едно взривно устройство. Нямаме причина да мислим, че е променил начина си на действие. И ако съдим по предишните устройства, вече сме закъснели с няколко дни в търсенето. Мисля, че могат да детонират всеки момент.
Настъпи кратко мълчание. След малко Уилямс каза:
— Добре, ще го направим. Ще евакуираме колко можем повече сгради, ще проверим газовите тръби в мазетата, ще маркираме онези, които са безопасни, и ще пуснем хората да се върнат.
Станело кимна. Вдигна радиостанцията си и заповяда на подчинените си да започнат евакуация.
— В района има и училище, нали? — попита Пуласки.
— Да. На няколко пресечки от тук.
— Опразнете го — каза младият полицай.
— То не е по линията на разлома — изтъкна Станело, като кимна към картата на телефона си.
Сакс щеше да се намеси, но Пуласки заяви твърдо:
— Днес е учебен ден. Евакуирайте го.
Станело се замисли за момент, после измърмори:
— Добре, ще го евакуирам.
Уилямс се обърна към своите подчинени и изкомандва:
— Всички по колите. Високоговорители. Оповестявайте, че има опасност от изтичане на газ и всички трябва незабавно да напуснат сградите. Да не вземат никакви вещи, само да излязат.
— Хайде — каза Сакс на Пуласки. — Да започнем и ние да чукаме по вратите. — Извика на Уилямс и Станело: — Ще започнем от юг, ще се движим на изток, после на север.
Качиха се в ториното и потеглиха към Йорк стрийт. Пуласки се огледа загрижено.
— Колко хора мислиш, че живеят тук? В застрашената зона?
Сакс предполагаше, че населението на Винегар Хил е около петдесет хиляди. Много по-малко живееха около зоната на разлома, но пак бяха значителен брой.
— В този час — осем хиляди.
— Колко от тях мислиш, че можем да евакуираме?
В отговор Сакс само се изсмя мрачно.
Шейсет и пета глава