Кармела Ромеро често обичаше да казва съвсем сериозно, че е шпионин.
Петдесет и осем годишната жена споделяше тази информация за себе си със своите четири деца и единайсет внуци. Основание за твърдението й бе фактът, че работеше като агент за правителството.
Макар и не точно за ЦРУ или Джеймс Бонд. Тя беше към Бюрото по транспорт на Нюйоркската полиция.
Преди две години, след като последната й дъщеря излетя от гнездото, ниската и набита жена с прошарена коса, прекарала целия си живот в Бруклин, реши, че е време да си намери работа. Любителка на полицейските сериали като „Синя кръв“, тя реши, че една кариера в областта на правозащитните органи може би е добра идея (и можеше самият Том Селек да й бъде началник!).
Предвид на възрастта й, да служи като въоръжен полицай, не беше реалистична възможност (при максимална възраст за приемане в нюйоркската полиция трийсет и пет години), но за Транспортното бюро нямаше никакви възрастови ограничения. Освен това тя винаги се вбесяваше, когато господин Прил, един съсед, паркираше където си поискаше — до противопожарния кран, на тротоара, на пешеходна пътека. И беше груб, когато му направиш забележка! Безобразие. Кармела реши, че така повече не може. Той и хората като него нямаше повече да си разиграват коня. Освен това Кармела Ромеро имаше чувство за хумор и ценеше това качество при другите. Обожаваше, когато Бюрото по транспорт поставяше табели от рода на: „Дори не си помисляйте да паркирате тук“. Как да не ти се прииска да работиш за такава организация?
Не, тя не беше в правоохранителния свят на „Синя кръв“, но сега имаше шанса да се занимава с нещо малко по-близко до работата на истинските ченгета. Тя и колегите й в Транспортното бюро, както и всеки друг държавен служител в тази част на Бруклин, бяха мобилизирани да евакуират хората от сградите и да проверяват мазетата във Винегар Хил за устройства, приличащи на термостат, закрепен за тръбите на газта.
СВУ!
Самоделно взривно устройство. (Тя знаеше съкращението от — можете ли да отгатнете? — един случай, който бе разплетен от сина на Том Селек; не от инструктажите в Транспортното бюро.)
Днес Кармела Росина Ромеро беше сапьорка.
Карето, което получи задача да евакуира, се състоеше от три-, четири- и пететажни сгради. Както много постройки в Бруклин с лесен достъп до Манхатън, те бяха пълни с наематели. И стари. О, сигурно много от тях бяха ремонтирани наскоро, за да бъдат приведени в съответствие с изискванията — ако собствениците бяха почтени — но сградите си оставаха едни дървени сандъци в сравнение със съвременното строителство.
Кармела се приближи до първата в своя „район“, на ъгъла, и изведнъж се закова на място.
Под нея земята потрепери.
Какво беше това? Фалшивото земетресение, за което тя и колегите й бяха предупредени?
От радиостанцията се чу:
— Внимание! Всички, натоварени с евакуацията. Това беше потвърдена детонация на взривно устройства в близост до „Кадман Плаза“. Евакуацията вече е спешна. Имате около десет минути до вторичните експлозии и пожарите.
Кармела се втурна тромаво към ъгловата сграда с намерение да натисне всички звънци на домофоните и да нареди на хората да се евакуират.
Но срещна малка спънка: нямаше домофони. Дори нямаше звънци. Явно, ако искаш да дойдеш на гости на някого тук, трябваше да му се обадиш предварително. Или може би просто да крещиш, че си долу.
Тя закрещя.
Нищо.
„Мисли бързо — каза си тя. — Мисли, агент! Ох, майната му.“ Грабна едно разклатено паве от улицата и го запрати по стъклото на вратата, като отскочи назад, за да не я рани някоя отломка. Отвори я отвътре, хукна по коридорите и закрещя:
— Полиция. Тревога! Изтичане на газ! Напуснете сградата!
Заблъска по всички врати, като повтаряше предупреждението.
Една врата отзад се отвори и отвътре излезе млад латиноамериканец с тениска и дънки. Погледна я намръщено. Оказа се, че е домоуправителят. Ромеро му каза за опасността и той с тревожно изражение кимна и обеща да предупреди хората.
Радиостанцията й изпращя:
— Агент Ромеро, обадете се. Край.
С разтуптяно сърце (до този момент никой не я беше търсил лично по радиостанцията), тя отговори:
— Ромеро слуша. Край.
— На Фронт стрийт ли сте?
— Тъй вярно. Край.
— Преди седмица в отдел „Грабежи“ в Бруклин е постъпил сигнал за влизане с взлом. Фронт стрийт осем нула четири. Мъж с каска и светлоотразителна жилетка е проникнал през един прозорец на мазето с помощта на клещи за рязане на тел. Нищо не е откраднато. Това е профилът на заподозрения. Мислим, че е заложил устройството там.