— Да. Гладки. И правилни.
— Така е.
Микеланджело е смятал, че скулпторът трябва първо да овладее до съвършенство неодушевените форми, преди да започне да вдъхва живот на камъка.
Вимал обясни:
— Взех идеята от диамантите. В природата повечето диаманти се срещат под формата на октаедъри. Две пирамиди, свързани в основата си.
— И после се разделят на две парчета за шлифоване. Обикновено във формата на кръгли брилянти — каза Сакс.
Той се засмя:
— О, доста добра подготовка сте получили по нашия занаят. — Той също се наведе и докосна скулптурата с пръст. — Спечели първа награда на един конкурс в Бруклин миналата година, първото място на един конкурс в Манхатън и второ на Панаира по скулптура на Нова Англия.
Вимал си спомни, че баща му не му позволи да участва. Един приятел се регистрира вместо него.
— Първа награда — повтори тя, като явно се опитваше да прозвучи впечатлено, а същевременно се чудеше какво толкова забележително може да има в една най-обикновена геометрична фигура.
— Не е зле за преспапие, а? — закачливо каза Вимал.
— Имам чувството, че това не е всичко — отбеляза Сакс с дяволита усмивка. — Да няма някакъв таен бутон, с който се отваря?
— Не точно, но почти познахте. Вижте отдолу.
Тя вдигна скулптурата и я обърна. И ахна от удивление. Вътре имаше изрязан отпечатък на човешко сърце — не стилизирана версия, а точно анатомично копие, с прецизно възпроизведени вени, артерии и камери.
Беше му отнело осемнайсет месеца да го направи, като работеше с най-фините си инструменти. Беше, може да се каже, отрицателна скулптура: празното пространство, а не камъкът, оформяше фигурата.
„Как съм се справил, синьор Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони?“
— Казва се „Скрито“.
— Вимал, не знам какво да кажа. Невероятно е. Твоят талант…
Тя остави скулптурата на таблото, после се наведе напред и прегърна Вимал. Лицето му пламна от стеснение и той смутено притисна длани върху гъба й.
После слезе от колата и тръгна пак към дома си, където го чакаше семейството му, макар и не цялото.
Шейсет и седма глава
В 21:00 Линкълн Райм реши: време беше да пийне нещо.
Със слаба, но решителна ръка, той си наля няколко пръста уиски „Гленморанги“, отлежало в бъчви от бърбън, в чаша от уотърфордски кристал с няколко капки вода на дъното. Това според него „отваряше“ уискито.
За Райм Уотърфорд бе символ на победа. Макар че никога не беше изпитвал някаква привързаност към луксозни предмети, той бе твърдо решен да смени нечупливите пластмасови чаши — които като паралитик използваше от дълги години — с нещо по-изтънчено. Ако ръката му трепнеше, чашата за 137 долара щеше да се разбие на пода.
Но Райм бе овладял движенията. И беше убеден, без обективни доказателства, че вкусът на уискито е по-добър в кристална чаша.
Сакс си вземаше душ на втория етаж. Том беше в кухнята и приготвяше нещо за вечеря. Райм подуши чесън и сладък корен. Може би резене. Райм не беше гастроном, даже нямаше особено голям апетит, но смяташе за полезно да разбира от храна. Преди време се беше сблъскал с наемен убиец, чието хоби бе готвенето, и съставките за различни ястия се оказаха важни улики за залавянето му. (Кулинарията не само че доставяше огромно удоволствие на убиеца, а и му даваше възможност да използва изключително скъпите си — и остри — ножове в работата си. Свидетелите обикновено си казваха всичко, когато видеха някой добре наточен японски нож за филетиране.)
С тежката чаша в едната ръка Райм използва единия пръст на другата, за да приближи инвалидната количка до таблицата с уликите срещу Извършител 47.
Разбира се, беше доволен, че и Ростов, и Крюгер са елиминирани и никой от служителите, участващи в разследването, не е пострадал сериозно. Кметът се беше обадил да му изкаже благодарност. Дуайър, директорът на компанията за геотермална енергия — също. Но от негова гледна точка случаят не беше приключен. Имаше още неизяснени неща. Например изчезването на работника на „Нортийст Джио“, който бе помогнал на Крюгер да заложи бомбите с C4 в сондажните шахти. Той без съмнение беше мъртъв, но Райм бе готов да жертва колкото време и усилия е необходимо, за да намери трупа — заради семейството му.
Справедливост…
Южноафриканската полиция проявяваше жив интерес да разследва „охранителната“ компания на Крюгер. Бяха задържали няколко дребни чиновници от администрацията и установили местонахождението на Терънс Девур и съпругата му — в Лесото, малка държава, заобиколена отвсякъде от територията на Южна Африка. Не много умен избор на път за бягство, имайки предвид, че бяха в списъка на издирвани лица, разпространен до всички авиокомпании, а ако искаха да бягат с кола, пак трябваше да се върнат в държавата, в която имаше заповед за арестуването им.