Всяко изтичане на газ щеше да бъде отдадено на Крюгер и опитите му да саботира сондажите.
Горкият Андрю Крюгер — той бе само една нищо неподозираща пионка; мислеше си, че е нает от компанията в Гватемала и нямаше представа, че е натопен. И беше обречен да се провали: ключова част в този план беше да накарат полицията да повярва в опита да се саботира разработването на находището на диаманти.
Без да подозира, Линкълн Райм се беше хванал на тази въдица.
С намръщено съсредоточено изражение Лопес записа няколко неща на бележника пред себе си. После поклати глава и зачеркна нещо. Добави друго. Това беше важен документ: списък на продуктите за една вечеря, за която лично смяташе да сготви в Мексико Сити на следващия ден. Жена му не обичаше кухненските занимания; той ги обожаваше.
„Пиле, чушки поблано, бита сметана, кориандър, бяло бургундско вино («Шабли»?).“
Изведнъж, докато Ел Алкон се преструваше, че чете някакви съдебни документи, и си мечтаеше за чаша текила, сградата леко потрепери.
Това бе резултат от едно взривно устройство с C4, заложено не от Крюгер, а от един от хората на Карерас-Лопес на сондажната площадка. Тази бомба нямаше часовников механизъм, а бе задействана с радиосигнал, за да съвпадне взривът с присъствието на Ел Алкон в сградата на съда.
Надзирателите в коридора се спогледаха въпросително за миг, после пак се върнаха към предишното си занимание — да зяпат с празен поглед напред.
Телефонът на Лопес издаде кратък сигнал. Той погледна текстовото съобщение.
Леля ви бе изписана от болницата.
Означаваше, че хората на адвоката са започнали да изпускат омирисяващо вещество за природен газ — не самия газ — във вентилационната система на съдебната сграда отвън.
Лопес включи телевизора в стаята на местния новинарски канал. Извънреден репортаж съобщаваше за още един взрив, имитиращ земетресение. Властите призоваваха жителите на Бруклин да бъдат бдителни за течове на газ и незабавно да се евакуират, ако усетят миризма.
Още едно съобщение:
Колата й пристигна.
Хеликоптерът беше кацнал и чакаше до един строителен обект в Бруклин, близо до брега. С него Лопес и Ел Алкон щяха да бъдат прехвърлени на малка писта в Стейтън Айлънд, откъдето частни самолети незабавно щяха да ги откарат съответно за Мексико Сити и Каракас.
Адвокатът се приготви за това, което следваше: спешна евакуация от сградата на съда. Охраната щеше да пусне Лопес да си тръгне, а Ел Алкон да отведе до бронирания микробус при товарния вход отзад, за да го транспортират обратно в затвора.
Но евакуацията на Ел Алкон нямаше да протече по плана на федералните полицаи. Зад волана на бронирания микробус нямаше да седи служителят, определен за тази цел. Хората на Лопес, облечени с униформи на надзиратели, го бяха застреляли с пистолет със заглушител и сега те имаха контрол над превозното средство. Именно те щяха да чакат Ел Алкон и двамата му пазачи. Тези надзиратели също щяха да умрат, а микробусът да потегли с пълна скорост към хеликоптера.
Утре Ел Алкон щеше да се наслаждава на живота в имението си в околностите на Каракас. А Лопес — чиято връзка с плана за бягство по никакъв начин не можеше да се докаже — щеше да си бъде у дома и да приготвя пиле с вино по собствена рецепта.
И да се възхищава на добре изпълнения план.
„Gracias, мосю Франсоа Летан.
Или по-скоро, merci.“
Докато си мислеше тези неща, Лопес подуши първия полъх на омирисител за природен газ.
Той вдигна очи и погледна клиента си. Ел Алкон гледаше съвсем леко намръщено. Лопес откъсна списъка за покупки от бележника си, внимателно го сгъна и го пъхна в джоба си.
Само минута по-късно вратата се отвори и охраната нахлу в стаята.
— Сградата трябва да бъде евакуирана — каза единият надзирател. Обърна се към Лопес: — Отивайте към главния изход. Отпред. — После към Ел Алкон: — Ти идваш с нас. Никакви разговори. Дръж главата си наведена и върви където ти кажем.
От учтивост или защото правилникът го изискваше, повториха инструкциите на испански. Ел Алкон стана на крака и надзирателят откачи веригите му от халките на пода.