— Аномалии, Сакс. Парчета от мозайката, които не пасват никъде.
— Например?
Тя доста се наслаждаваше на хубавото бургундско вино. Шардоне, разбира се. Но отлежало точно колкото трябва — тънкост, която французите (за разлика от калифорнийците) владееха до съвършенство. Райм прие това на доверие и замени любимото си „Гленморанги“ за каберне. Ако ще пие вино, трябваше да бъде червено и силно.
Той обясни неизяснените въпроси:
— Как кимберлитът поначало е попаднал при Джатин Пател?
Сакс го погледна заинтригувано.
— Не се бях замислила. Уместен въпрос.
— Някой, който минава покрай геотермалния сондаж или сметището, случайно забелязва невзрачен тъмен камък и го занася на търговеца на диаманти за оценка? — саркастично попита той.
— Не звучи правдоподобно.
— Още един проблем: не изглеждаха ли всички фалшиви земетресения малко съмнителни? Сякаш трябваше да се досетим, че са нагласени.
— Така е. Когато си увлечен в динамично развиващо се разследване, нямаш време да спреш и да помислиш.
— Добре, да предположим, че има някой господин Игрек.
— „Хикс“ зает ли е?
Райм се усмихна.
— Не помниш ли? Него го използвах по-рано.
— Добре, продължавай. Господин Игрек.
— Той също има план. Господин Игрек или някой, който работи на него, се обажда на Крюгер — анонимно — и казва, че е от минна компания „Нуево мундо“. Всички са в паника, защото на една сондажна площадка в Бруклин са изкопали богат на диаманти кимберлит. Наемат Крюгер да предизвика фалшиви земетресения, за да затвори сондажа, и да убие Пател и всички, които знаят за диамантите.
— И — добави Сакс — господин Игрек докарва кимберлит от Африка и го подхвърля на сондажната площадка.
— Точно така. Помниш ли уликите, които намерихме? Coleonema pulchellum — конфетения храст — също от Африка.
Райм с наслада сдъвка още едно парче телешко в сметанов сос с резене и малко вермут. До неотдавна, дълги години след нещастния случай, Том трябваше да го храни. В последно време, стига някой да му нарежеше храната или ако тя поначало беше под формата на лесни за преглъщане късчета, той се справяше отлично и сам.
— Дотук ясно — каза Сакс. — Господин Игрек измисля този хитър план за фалшивите земетресения уж за да се спре добивът на диаманти… но той има съвсем друга цел. Каква?
— Това не можах да го измисля. Поне отначало. Но после се запитах защо в Бруклин, защо на обекта на „Нортийст Джио“? Господин Игрек можеше да избере всеки строителен обект в района. Не, по някаква причина трябваше да е точно на „Кадман Плаза“. А какво особено има там?
— Правителствени сгради. Съдилища.
Райм отново се усмихна.
— И има ли нещо, което да свързва всички точки на ребуса?
— Имам чувството, че това е много реторичен въпрос.
— Онзи ден Пуласки подуши газ в къщата. Предположих, че защото Лон току-що бе дошъл от местопроизшествието в апартамента на Клеър Портър — където беше намерена първата газова бомба лехаба. Не беше избухнала, но бе стопила тръбите на газта и причинила теч. Помислих, че той е донесъл миризмата. Но му се обадих. И каза, че не е бил там.
— Откъде тогава е дошла миризмата?
— От кутията с папки по делото „Ел Алкон“. Донесена от господин Игрек.
— Господин Игрек! — Очите й блеснаха. — Карерас-Лопес.
— Точно така. Един от неговите хора донесе материалите по делото. Където и да са съхранявани, там е имало миризма на газ. Може би са го тествали, може би е имало изтичане. Но от ароматизиращото вещество е попаднало върху папките. Следователно газовите бомби имаха някаква връзка с адвоката на Ел Алкон и вероятно с делото.
Сакс измърмори замислено:
— Това обяснява защо Лопес дойде с твърдението, че някой е подхвърлил уликите с остатъци от барут в склада.
— Да. Искал е да бъде близо до разследването на Извършител четиридесет и седем. За да ни следи, да се увери, че не подозираме нищо в сценария с фалшивото диамантено находище. Ако не бях дал на Бишоп следата за предумишленото убийство, Лопес сигурно щеше да ни бъде редовен гост — тоест шпионин.
Сакс остави вилицата си.
— За бога, Райм. Той ще се опита да измъкне Ел Алкон… утре може би. А ние просто си седим тук.
Той сви рамене: