— Да съм искал пари?
— Извинявайте.
Ростов му вярваше. И след известен размисъл реши, че е полезно, че човекът е иранец. Той би продал евреина на мига и вероятно също и индиеца.
— Нашим, Нашим… В такъв случай ще си поиграем една игра. Обичаш ли игри?
Иранецът мълчеше.
— Лов на съкровища. Знаеш ли какво е това?
— Знам какво е.
— Ето какво, приятелю. Така ще направим. Ти ще започнеш да разпитваш. Бъди внимателен. Не трябва да предизвикаш подозрения. Разпитай за този ВЛ и за Сол Вайнтрауб. Да, да! Готов ли си да играеш, приятелю?
— Ще го направя. Обещавам.
— Дай ми телефонния си номер.
Ростов записа номера и натисна копчето за набиране. Телефонът на Нашим иззвъня.
— Добре, добре. Не се опитваш да ме лъжеш. Това е добре. Хайде сега на работа, Нашим. Ще ти се обадя утре да разбера какво си открил. И ще продължа да ти звъня, докато не спечелиш лова на съкровища. Стискам палци да успееш! Сега ще се прибирам и ти също си отивай вкъщи. — Ростов потупа иранеца по гърба. Обърна се да си ходи, но се спря. — Дъщерите ти. Как се казват?
Изведнъж изпита онова чувство, дразнещия глад.
Вкаменен…
Иранецът го гледаше ужасено.
— Не! Няма да ти кажа нищо за тях.
Ростов сви рамене:
— Няма значение. Аз ще им измисля имена. Високата, мисля, ще бъде Шехерезада. А по-малката и по-красивата ще бъде, примерно… Котенцето. Лека нощ, Нашим. Лека нощ, друг мой.
Осма глава
Навън започваше да се смрачава и хората в импровизираната лаборатория на Райм започваха преследването на човека, когато бяха нарекли Извършител 47 — по номера на улицата, където бе извършил грабежа и убийствата.
Райм наблюдаваше как Сакс и Мел Купър — неговият любим лабораторен специалист от полицията на Ню Йорк — анализират пробите, които тя беше донесла от магазина на Пател.
Лон Селито също беше тук — стоеше в един ъгъл и говореше по мобилния си телефон с началниците си. Медиите раздухваха историята за убиеца с макетния нож в Диамантения квартал — последното, което кметството искаше. Като гладни животни в зоологическата градина журналистите трябваше да получат някой кокал. Това обаче не засягаше Райм. Той следеше с цялото си внимание напредъка на стройния, и да, малко задръстен на външен вид лабораторен техник и Сакс.
Униформеният Рон Пуласки също беше получил задача. В момента обикаляше Диамантения квартал да търси очевидци. Досега нямаше голям успех. Беше се обадил пет минути по-рано да съобщи, че за момента не е открил нищо. Снабден със списък на клиентите и бизнес партньорите на Джатин Пател, той имаше задача да провери дали някой не е чувал за потенциални заплахи (или да прецени дали някой от тези хора не е престъпникът).
Никой от хората, с които Пуласки или другите му колеги бяха говорили обаче, нямаше представа кои може да са „С“ и „ВЛ“ от календара на Пател.
Със същия неуспех преминаваше търсенето в магазините и ресторантите на Четиридесет и седма улица и околностите.
— Никой не иска да говори с мен, Линкълн — беше се оплакал младият полицай. — Като че ли се страхуват, че някой ще ги види, че помагат. Сякаш извършителят може да е някъде наблизо и да си записва.
— Продължавай, Новобранец — каза Райм и затвори.
И без това нямаше голямо доверие на свидетелите — за него техните показания бяха силно ненадеждни. По-скоро се надяваше, че някой ще насочи Пуласки към място, където бягащият извършител може да е изхвърлил или случайно да е изпуснал улики.
Райм погледна голямата бяла дъска, на която Сакс и Купър записваха резултатите си.
Знаеха няколко неща от анонимното обаждане (ако приемеха, че информацията е точна): Извършителят вероятно беше бял мъж и е носил черна скиорска маска. Бил е с ръкавици и въоръжен. Среден на ръст. На 911 се беше получило друго обаждане и мъжът бе съобщил, че убиецът е носил черно куфарче. То не беше намерено на местопрестъплението, следователно сигурно още беше го носеше, освен ако не го е изхвърлил.
Сакс смяташе, че обадилият се е работникът или съдружник на Пател, който е изненадал убиеца и е бил прострелян, ВЛ. Бяха проверили автогарата „Порт Оторити“, откъдето се беше обадил втория път, но не бяха открили следи от ранен човек. Райм поиска някой да изземе монетите от уличните телефони, от които бяха проведени обажданията, и да ги даде за снемане на пръстови отпечатъци.