— Обажданията на спешния телефон са безплатни — отбеляза развеселено Селито. — Разходите се поемат от бюджета на общината.
Бяха предупредили всички болници да уведомяват полицията за всички случаи на ранени с парченца от камъни в раната, но вероятността някой от повече от хилядата лекари в спешните отделения из цял Ню Йорк да научат за това искане и ако научат, да съобщят, беше много малка.
Сакс се обади във фирмата собственик на диамантите „Грейс-Кабът“ в Кейптаун, Южна Африка. Поради часовата разлика там беше ранна утрин и тя остави съобщение. Съществуваше все пак вероятност камъните да са били изпратени обратно или на друго място, например на някой друг шлифовчик, работещ с Пател.
Ако случаят беше такъв, нещата още повече щяха да се усложнят и специалистите по веществени доказателства с висока стойност трябваше да определят по описа на диамантите дали изобщо нещо е откраднато.
Що се отнася до събраните до момента улики, имаше стотици пръстови отпечатъци: от магазина, от асансьора, от дръжките на външните врати и тези към стълбището, от парапетите. Но никой не фигурираше в базата данни на ИАФИС. Райм и не очакваше да намерят съвпадение; големият брой отпечатъци от платнени ръкавици подсказваше, че Извършител 47 не ги е свалил от ръцете си нито веднъж.
„Те никога не се стремят да ни улеснят, нали?“ Това бе риторичен въпрос, който Райм не си направи труда да зададе на глас.
При някои престъпления — например сексуалните посегателства и сбиванията — обикновено се извършва богат обмен на ДНК. В такива случаи Националната генетична база данни, или КОДИС, може да разкрие самоличността на извършителя. Но при престъпление като това, когато убиецът е носил ръкавици, дрехи с дълги ръкави и дълъг панталон — както и плетена маска на лицето — шансът да е оставил ДНК беше много малък.
Сред събраните проби имаше влакна от тъкани, които не съответстваха с дрехите на никоя от жертвите. Някои от тях бяха от черен памучен плат, най-вероятно от ръкавици — понеже бяха открити върху дръжките на вратите и чекмеджетата. Освен това Сакс бе открила черни полиестерни влакна, които най-вероятно бяха от маската.
Нямаше празни гилзи — убиецът ги беше прибрал.
— Какво имаме там? — нетърпеливо попита Райм.
Гледаше изпитателно електростатичните отпечатъци от обувки от магазина на Джатин Пател, сканирани и показани на един екран с висока разделителна способност.
Мел Купър носеше бяла престилка, боне и ръкавици, а също и маска. И неповторимите си очила в стил Хари Потър.
— Трудно е да се каже със сигурност — отговори той, — но нашият човек носи между 43-и и 45-и номер. — Тъй като върховете на обувките са завити леко нагоре и размерът на токовете варира, понякога е трудно да се определи точният номер. Има някои отличителни следи от износване, но не и грайфери.
— Значи градски обувки.
— Да.
Много по-добре е, ако престъпникът носи маратонки. По следите от грайфери може да се определят марката и моделът, а от там понякога дори цветът.
— Някакви тънки линии от кръв в непосредствена близост до отпечатъците от обувки?
Райм гледаше една снимка, направена от Сакс с цифровия й апарат „Сони“.
— Линии ли? — попита Купър.
— Вълнообразни линии, надиплени линии — измърмори Райм. — Не мога да кажа.
Когато осъзна, че Селито и Купър го гледат с недоумение, понечи да обясни, но Сакс, наведена над една лабораторна маса, го изпревари:
— От влачещи се връзки. Няма да проличат на електростатичния отпечатък, но ще се видят, ако са се натопили в кръвта.
Райм се усмихна. Обичаше я.
— Аха.
Купър се вгледа в снимките на отпечатъците. Селито погледна за момент, после пак заби поглед в телефона си.
— Охо, скучно ни е, а, Лон? Много разследвания са се провалили заради пренебрегването на нещо толкова тривиално, като дали извършителят е носил обувки с връзки, или не.
— Слушай, Линк, ти си гуруто на вълнообразните кървави следи от обувки. Не аз.
Селито прие още един телефонен разговор и излезе от стаята.
Оказа се, че няма следи от връзки. Вероятно престъпникът не е имал.
Свидетелят беше съобщил само за един извършител и следите от обувки потвърждаваха, че убиецът е бил сам.
Съдейки по многоъгълните нарези върху куршума, оръжието му най-вероятно беше 9-милиметров „Глок“, като този на Сакс. За последните 150 години всички оръжия се произвеждат с вътрешни грапавини в цевта, които придават въртеливо движение на куршума и правят изстрела по-точен. При повечето това са бразди и гребени. При „Глок“ обаче има вълнообразни неравности, а не остри ръбове, и това придава на куршума по-голяма скорост и мощност. Това не са единствените оръжия с тази особеност — има я при „Хеклер и Кох“, „Кар Армс“, „Магнум Рисърч“, „Танфолио“ и ЧЗ — но „Глок“ е най-разпространената марка с многоъгълни нарези.