Селито затвори телефона и обяви:
— Това бяха двамата униформени, които изпратихме при сестрата на Пател да й съобщят новината. Съпругата му е починала преди няколко години и сестра му е единственият близък човек, който живее в района. Казаха, че го приела много тежко. За малко не припаднала. Изчакали да се прибере съпругът й, за да разпита и двамата. Тя казала, че не знае много за бизнеса на брат си. Това било „мъжка работа“, цитирам. Пател никога не е споделял пред нея или съпруга й, че се тревожи за безопасността си или че подозрителен човек обикаля около магазина. Но е бил много известен като шлифовчик — както тук, така и в чужбина. Възможно е да се е разчуло, че държи някои скъпи дрънкулки, които могат да представляват интерес за крадците.
— Съдружници? — попита Сакс. — Служители? Сестрата има ли представа кой може да е свидетелят?
— Казала е, че не знае. Пател е бил единствен собственик. Нямал щатен персонал — бил прекалено стиснат и нямал доверие на никого да работи с неговите камъни. Освен, според сестра му, някакъв младеж, който от време на време работел там като чирак. Нашите хора попитали за С и ВЛ. Но нищо.
— Вероятно е плащал в брой на младежа, неофициално, за да пести от данъци — отбеляза Сакс. — Значи няма информация за плащанията, по която да го открием.
Екип от Отдела по криминалистика в Куинс беше претърсил скромния апартамент на Пател в Горен Уест Сайд в Манхатън, където беше живял сам, след като съпругата му починала от рак преди няколко години. Не открили следи от взлом, нито — за което Райм изрично бе напомнил да проверят — от диамантите на „Грейс-Кабът“.
Не намериха и телефона на Пател, затова сега един техен познат в Отдела за компютърни престъпления се опитваше да получи списък с номерата, с които е говорил, от телефонния доставчик. Надяваха се, че някое от тези обаждания ще бъде от или до С или ВЛ.
Сакс се дръпна настрана, за да приеме обаждане, и закима разсеяно, докато слушаше, като си водеше бележки. После каза на човека, с когото говореше, имейл адреса си.
Миг по-късно от един компютър се чу сигнал за получено съобщение. Сакс прекъсна разговора и отвори писмото.
— Хайде да погледаме филмчета — обяви тя. — От охранителната фирма на сградата. Това е запис от видеонаблюдението на етажа тази сутрин. — Изтегли файла и го пусна. На екрана се появи зърнеста черно-бяла картина.
Райм се приближи с инвалидната количка. Пател беше дошъл на работа около 8:30. До няколко минути преди единайсет не се случи нищо. Тогава се появи мъж с брада, черно палто и шапка с къса периферия, може би също с къса тъмна коса. Той натисна звънеца на Пател, влезе и остана вътре двайсетина минути.
— Вероятно С — срещата на Пател в единайсет часа.
Пет минути след като той си тръгна, според индикатора за часа на записа, върху екрана започнаха да се появяват черни петна и за част от секундата се мерна ръка с ръкавица и силуетът на глава с плетена маска, докато извършителят замазваше с черен спрей стъклото, стараейки се да стои встрани от видимото поле. Размитите изображения — буквално тринайсет кадъра — не издаваха нищо.
Райм погледна Купър, който вече очакваше въпроса и каза:
— Анализирах боята. Масов продукт. Неустановим източник.
Криминалистът изръмжа.
— Записът от камерата на Пател го няма — припомни Сакс. — Извършителят го е взел, но колегите от „Мидтаун-Север“ ще съберат записите от камерите на улицата. Повечето камери на магазините са вътре, но има няколко външни. Ще видим какво ще излезе от тях. Освен това проверяват входа за доставки на Четиридесет и шеста улица; това е мястото, където излиза аварийният изход.
Тя помоли Купър да извади най-ясния кадър на С от камерата в коридора. Той обработи снимката и я изпрати на електронната поща на Сакс.
— Ще се свържа с нашите хора, които търсят свидетели. Да видим дали ще намерят някого, който познава този човек — каза тя.