Седна на един компютър, влезе в системата и качи снимката, за да бъде разпространена до всички.
Мел Купър се обърна към останалите:
— Определих вида на камъните, които чиракът — или който друг може да е бил — е носил, когато куршумът ги е улучил. Става дума за серпентинит — нарича се така заради цветовете и разнообразните шарки; прилича на змийска кожа. А включенията в него, ако не са гранати или диаманти, са от кимберлит. Това е. Виждам кристалчета, които може да са от диамант. Пател вероятно ги шлифова и прави от тях колиета и обици.
Един стационарен телефон в стаята иззвъня. Международният код, който се изписа на дисплея, беше непознат за Райм.
Сакс погледна.
— Южна Африка. — Включи на високоговорител и вдигна. — Да?
— Ало, здравейте. Търся детектив Амелия Сакс. — Акцентът беше мелодична смесица от холандски и английски.
— Аз съм детектив Сакс.
Мъжът се представи като Луелин Крофт, директор на „Грейс-Кабът Майнинг“ в Кейптаун.
— Господин Крофт, включени сме на високоговорител. Тук съм с лейтенант Лон Селито от Нюйоркската полиция и Линкълн Райм, консултант.
— Получих вашето съобщение. Казвате, че е имало кражба, която може би засяга и нас.
— Точно така. Не споменах подробности в съобщението, но сега за съжаление трябва да ви кажа, че шлифовчикът на диаманти, при когото са били вашите камъни, Джатин Пател, беше убит при грабеж.
Крофт пак замълча. Издиша шумно.
— Не! О, не. Видяхме се миналата седмица. Не, това е ужасно! — Гласът му заглъхна. — Не мога… убит?
— Да, съжалявам.
— Работим заедно от години. Беше един от най-добрите шлифовчици на диаманти в Ню Йорк. Даже в света. — Гласът му потрепери. Крофт се изкашля и продължи: — Казвате, че нашите диаманти са били откраднати, така ли? Сигурни ли сте?
— Не е сто процента сигурно. Това е една от причините, поради които ви потърсих. Намерих празна кутия с разписка за получена пратка от четири артикула с идентификационни номера GC от едно до четири.
— Да — потвърди Крофт с разтревожен глас. — Нашите са.
— И струват около шейсет и осем милиона ранда?
Въздишка. След това нищо.
— Господине?
— Да, това е застрахователната стойност. Бяха сурови, тъй че след обработка щяха да струват много повече.
— Аз съм детектив Лон Селито. Значи, доколкото ви е известно, Пател е държал камъните при себе си, така ли? Възможно ли е да ги е изпратил някъде другаде за обработка?
— Не, не. Никога не би направил такова нещо. Само той беше достатъчно талантлив, за да работи върху тях. Боже мой! Тези камъни… знаете ли кой го е направил?
— В момента разследваме — отговори Сакс.
— Кой знаеше, че тези диаманти са у Пател? — попита Селито.
Крофт се поколеба, после отговори:
— Нямам представа, разбира се, на кого може да е казал Джатин. Но се съмнявам, че е споменал за тях на някого. Не знам доколко сте запознати с диамантената индустрия, но никой не говори за работата си. Особено за неповторими камъни като тези. Сигурността е от първостепенно значение. А в нашата компания? Вътрешен човек, сигурно това подозирате. Само няколко души от ръководството знаеха, че камъните отиват при Джатин. Но всички сме равностойни партньори в компанията и, честно казано, всички сме доста добре финансово. Що се отнася до служителите и миньорите… След като даден камък бъде добит и преработен, никой не знае къде отива. Понякога транспортните компании продават информация на крадците, но аз лично пренесох суровината до Ню Йорк. Толкова беше ценна. — Крофт пак замълча. — И незаменима.
— Кое? — намеси се Райм. — Казахте „суровина“. Какво е това?
— Извинявайте. Така наричаме нешлифованите диаманти. Суровина. — Крофт пак замълча. — Аз лично мисля, че крадецът не е знаел конкретно за нашите камъни. Избрал е магазина на Джатин произволно и е поискал необработени диаманти. Готовите камъни имат лазерни регистрационни номера — могат да се видят само под лупа. Но това прави пласирането им много трудно. Има много по-добър нелегален пазар за необработени диаманти. Професионалистите винаги търсят сурови камъни.
— Знаете ли за някого в Америка, при когото крадецът би отишъл с откраднатите диаманти? — попита Сакс.
— В Америка, не. Но мога да ви дам номера на нашата застрахователна компания в Ню Йорк. Така или иначе трябва да обявя кражбата на камъните. Някой от техните хора ще може да ви помогне. — Крофт каза номера и Сакс го записа.