Двамата се умълчаха и загледаха една жена, която разхождаше три френски булдога на каишки. Кучетата подскачаха възбудено, а господарката им постоянно местеше каишките от едната в другата ръка, за да не се оплетат.
По всяко друго време Вимал и Адила щяха да се засмеят. Сега гледаха безучастно.
Тя взе ръката му и притисна главата си до неговата.
— Няма да се прибираш вкъщи, нали? — попита.
— Не.
— Какво ще правиш?
— Ще гледам да не се показвам за известно време.
Тя се изсмя хладно.
— Щях да кажа: „като свидетел в гангстерски филм“. Но случаят не е като. Случаят е точно такъв. Но къде ще отидеш, Вим?
— Още не знам.
Всъщност много добре знаеше, разбира се, но още не искаше да говори за това. Щеше да му дойде времето. Сега искаше само да се прибере някъде на топло. Температурата падаше и той беше изтощен.
Вимал пусна ръката й. Двамата станаха. Той я прегърна с една ръка и като преглътна болката в страната си, я притисна до себе си.
— Скоро ще ти се обадя. Виж, каквото и да се случи, по никакъв начин няма да ни засегне. — Той се усмихна. — По дяволите, чакат те изпити. И без това няма да имаш време за мен.
Това не й беше забавно, личеше си, и той съжали за глупавата шега. Въпреки това Адила го целуна силно. Още не бяха стигнали до признанието „обичам те“, но той знаеше, че скоро и това ще стане. Тя се наведе и доближи устни до ухото му.
— Отиди в полицията — прошепна. — Те ще те защитят от него.
Преметна чантата си през рамо, обърна се и тръгна с бавната си, съблазнителна походка към метростанцията на Западна четвърта улица, оставяйки Вимал Лахори да разсъждава дали полицията наистина можеше да го предпази от убиеца.
Може би, но не беше достатъчно.
Десета глава
В 20:00 Линкълн Райм се приближи с инвалидната количка до един от екраните с висока разделителна способност в хола си.
— Пусни ги.
Мел Купър натисна няколко клавиша и на екрана тръгна видеозапис.
Кадрите бяха от камера, насочена към подземната площадка за разтоварване зад сградата, където беше магазинът на Пател. Рампата от товарния вход излизаше на Четиридесет и шеста улица.
В 12:37 същия ден, ако се съди по обозначението за часа, тази врата се беше отворила и мъж с гъста черна коса, наведена глава и тъмно яке слезе бързо по стълбите и се качи по рампата на улицата. Лицето му не се виждаше ясно, но приличаше на индиец — логично, ако той бе работникът на Пател. Беше слаб и нисък, ако използваха за мащаб контейнера за боклук, покрай който мина. Невъзможно беше да определят с точност възрастта му, но изглеждаше млад, може би около двайсетте.
— Ранен е — каза Сакс.
Мъжът притискаше с ръка гърдите си. На стопкадъра се виждаше нещо светло между пръстите му, може би хартиената торбичка, в която се беше забил куршумът. Купър пак пусна записа и младежът продължи и излезе от кадъра.
— А ето и втория — каза техникът.
Този запис беше от Четиридесет и седма улица, от една камера на витрината на бижутерийния магазин до сградата с офиса на Пател. В 12:51 мъж с късо черно или тъмносиньо яке, широк тъмен панталон и плетена шапка бе минал пред магазина. Лицето му не можеше да се види — гледаше встрани. В лявата си ръка носеше куфарче, а дясната държеше в джоба.
— Държи оръжие?
— Възможно е — отговори Сакс на въпроса на Райм.
— И още един запис — каза Купър. — През два входа на запад по Четиридесет и седма. Една минута по-късно.
Същият мъж беше заснет от камерата на друг бижутериен магазин. Пак вървеше с наведена и обърната встрани глава и говореше по мобилен телефон.
Селито измърмори:
— Кучият син е знаел, че има камери. Крие си лицето.
— Пусни го пак — каза Сакс. — Увеличи.
Купър го направи, но без успех. Не можаха да различат повече детайли.
— Да проверим засечените сигнали от близките антени? — предложи Райм.
— В Театралния квартал и Таймс скуеър в ден за сутрешни представления? — Селито го погледна мрачно. — Да сложим петдесет души да проверяват всички номера цяла седмица? Супер, аз съм „за“.
— Само идея.
— Знаем, че свидетелят е млад мъж с черна коса. Мургав, вероятно индиец. С черно или тъмносиньо яке. Тъмен панталон.
— И е в движение — добави Сакс. — Каквито и поражения да са му нанесли фрагментите от камъка, не изглеждат сериозни.