— За да се превърне един суров диамант в завършено бижу, има пет етапа. Маркиране или разкрояване — проучване на суровия камък, за да се прецени как да се постигнат максимален размер, качество и печалба. Следващата стъпка е разцепване — разпукване на диаманта по плоскостта на кристалните слоеве с един рязък удар. Шлифовчикът понякога изучава диаманта няколко месеца, преди да го сцепи. Един грешен удар и можете да изгубите милион долара за една десета от секундата.
— Ама… мислех, че диамантите не се чупят — прекъсна го Селито.
Акройд поклати глава:
— Всъщност това е едно недоразумение, детективе. Диамантът е най-твърдото естествено вещество на земята, да, но „твърдо“ означава устойчиво на надраскване. В действителност те са много крехки. Можете да разбиете диамант с удар с чук, който няма да повлияе на парче кварц. И така, както казах: Първи етап — маркиране. Втори етап — разцепване. Третата задача е рязане — с помощта на лазер или инкрустиран с диаманти нож камъкът се отрязва през плоскостта на кристалните слоеве в желаната форма. Четвъртият етап е шлифоване — камъкът се монтира и върти на струг, като се търка в друг диамант или понякога се обработва с лазер, за да се закръгли. Така се постига най-разпространената форма за шлифовани диаманти — брилянт. Последната стъпка е изрязване на геометричните стенички на камъка. Това се нарича полиране или фасетиране.
Застрахователните агенти, замисли се Райм, обикновено не говорят с такъв ентусиазъм за сферата на дейността си. Но започваше да си мисли, че диамантената индустрия е малко по-различна от другите, по-страстна, по-обсебваща.
— Сега, за Джатин Пател. Почти всички шлифовчици на диаманти в света вече използват компютри за деветдесет процента от работата си. Това важи сто процента за масовото производство на камъни за долния сегмент на пазара — те всички се разкрояват, режат и полират автоматично. Същото може да се каже за много, ако не за повечето от най-скъпите диаманти. Но Пател? Правеше всичко сам, ръчно. Неговите диаманти са най-добрите, които можете да намерите. Смъртта му е огромна загуба. Ако направим сравнение с живописта, все едно да убият Пикасо или Реноар. Така, господин…
— Може просто Линкълн. Наистина.
— Да, Линкълн. Разбира се. Така, господин Крофт официално подаде уведомление до нашата компания за кражбата на суровите диаманти на „Грейс-Кабът“. Според условията на полицата, ако камъните не се намерят до трийсет дни, трябва да платим застрахователната стойност, която е близо пет милиона долара. Ние очевидно предпочитаме да намерим камъните преди изтичането на срока. И се надявам, че ще се намерят. Но ако не стане и платим застраховката, ще прибегнем до суброгация. Запознати ли сте с това понятие?
— Когато бях на петнайсет, ме блъсна количка в супермаркета — каза Мел Купър. — Доста шевове и счупен глезен. — Продължи да гледа компютърния екран. — Застрахователната компания плати, а после съди магазина. Те действаха от мое име.
Това отклонение беше излишно и Райм се намръщи. Никой не забеляза.
— Точно така. И съжалявам за проблемите ви — каза Акройд с искрено съчувствие.
— Беше отдавна.
— При суброгация, след като платим застраховката, „Милбанк“, моята компания ще продължи да търси откраднатите диаманти, за да ги продаде, ако ги намери. За да се обезщетим с прихода. Така очевидно вие и моята компания имаме взаимен интерес да намерим диамантите. А лично аз… — Сега заговори с нотка на гняв. — … много искам да видя крадеца отстранен завинаги. Крадците на диаманти имат джентълменски кодекс. Насилието от какъв да е вид е много рядко. Този не играе по правилата. А убийство? Невъобразимо. Затова ще помагам с всичко. На ваше разположение съм. И в тази връзка открих нещо, което може да бъде полезно.
Акройд извади от вътрешния джоб на сакото си малък бележник и го разлисти.
— Веднага след като господин Крофт се обади на моя шеф и аз поех случая, започнах да звъня. Един търговец, който ми е помагал в миналото, в Амстердам, ми каза, че преди няколко часа е получил обаждане от Ню Йорк с предложение за няколко сурови диаманта. Каза, че става дума за общо около петнайсет карата, което е точно теглото на тези на „Грейс-Кабът“. Моят познат отказал — не можел да си позволи да похарчи толкова много пари — но взел номера за всеки случай. Ето го.
— Мел — каза Райм.
Техникът записа номера от бележника на Акройд и се обади по телефона. Проведе разговор с техния специалист от отдел „Компютърни престъпления“. Той накара Купър да изчака. След като поговориха още малко, затвори.