Поне за него. Майкъл П. О’Брайън, бъдещият районен мениджър на Бруклинската федерална банка, имаше доста по-амбициозно бъдеще пред себе си.
Още една пресечка и я видя, чакаше го на ъгъла. След като свършиха няколко сутрешни задачи, те си уредиха среща тук и сега щяха да отидат в апартамента си (временния си апартамент — за една година, не повече, припомни си решително той).
О’Брайън се усмихна, когато видя любимата си. Ема Сандърс, руса и със смайващи зелени очи, беше ослепително красива, с два-три сантиметра по-висока от него и закръглена на всички места, където една жена би трябвало да бъде закръглена — идеална за раждане (и правене) на деца. Той се усмихна на себе си при тази мисъл. Щяха да имат три деца. Сред имената, от които щяха да избират, бяха: Майкъл III, Едуард, Антъни, Меган, Ели, Микаела. Ема се беше съгласила с тези.
Майк О’Брайън бе щастлив човек.
— Здравей, миличка.
Целунаха се. Тя ухаеше на цветя. Поне той предположи, че е на цветя. Тази сфера не му беше позната — нямаше никакви интереси към растенията. Но ароматът изглеждаше цветен. От друга страна, скоро щеше да се квалифицира по тези въпроси. Семейството на младоженеца активно участваше в организацията на сватбата и самият Майки щеше да избира цветята.
— Как мина? — попита я той.
Продължиха в посоката, в която се движеше той — към апартамента.
— Ох, скъпи. Тя е прекрасна. Невероятна. Не се опитва да ни убеди за нищо, което не искаме. Мислех, че ще пробва и ще се наложи да й изпратя моя голям, лош Майки да се разправя с нея. Но не, тя знае с какъв бюджет разполагаме…
„Вече един куп пари“ — помисли си Майки, но не го каза.
— … и се придържа към него. Нали си спомняш как агентката на Нора я убеди да вземе осем музиканти?
Проклетият оркестър.
— Но Стейси не настоява за нищо такова. Доволна е на синтезатор, китара, бас и барабани.
Кога бяха говорили за квартет? Джоуи беше наел само диджей за своята сватба. Получи се супер.
Той пак премълча.
В интерес на истината, Майки О’Брайън дори не знаеше защо им трябва специален сватбен агент. Това не беше ли нещо, което човек сам може да организира? Той бе организирал ергенски партита. И един помен. Всичките минаха добре.
Но Ема искаше да наемат сватбена агенция — защото сестра й беше наела, а също Нора, най-добрата й приятелка от болницата. Затова, скъпи, Майки, моля теее.
Ох, по дяволите, добре. Тя беше толкова красива…
Ема го хвана под ръка и двамата продължиха през този интересен квартал, където търговски и жилищни сгради мирно си съжителстваха. След две пресечки завиха към апартамента си. Той усещаше допира на гърдите й в бицепса си.
Онзи апетит отново се събуди в него — нетърпелив като кон, риещ с копита.
Може би само за половин час… в спалнята, на дивана? На пода в хола? Не — каза си той. Нямаше време. Трябваше да се подготвят за среща с родителите й в Лонг Айлънд.
Вятърът разклати клоните над главите им и ги поръси с ледени капки. Майки изтръска раменете си и случайно погледна назад. Зад тях вървеше някой, на около десет метра, с тъмно палто, ръкавици и плетена шапка. Грейвсенд, противно на името си, не беше особено опасно място. Но тук все пак бе Ню Йорк. Трябваше да си нащрек. Този човек обаче беше сам. Значи нямаше опасност от нападение на банда. Гледаше телефона си, докато вървеше. Изглеждаше съвсем невинно.
Скоро щяха да стигнат у дома. Сградите наоколо бяха малко занемарени, тротоарът трябваше да се помете хубаво и да се ремонтира и домоуправителят на номер 368 не можеше ли да прибере оня мухлясал зелен диван някъде до деня за изхвърляне на боклука?
Но иначе беше доста хубаво място.
Хубаво за една година.
По план.
Те изкачиха петте стъпала до входната врата на сградата си, тъмна, стара четириетажна къща от кафяв пясъчник. Там спряха, докато той вадеше ключовете. Майки усети, че Ема се притисна по-силно до него — ясен знак, който нямаше как да сбърка. Той се обърна и пак я целуна, продължително. Добре, конят бе престанал да рие; вече препускаше в тръс.
Сватбата беше след точно две седмици. Кой — освен майка му — щеше да забележи, ако бебето се родеше точно осем месеца и петнайсет дни след това?
Той щеше да я успокои.
— Ей — прошепна на Ема. — Какво ще кажеш да…