В този момент мъжът зад тях, невинно изглеждащият мъж, се втурна напред. Оказа се, че плетената шапка е скиорска маска и сега той я беше нахлупил на лицето си. По дяволите! Държеше револвер, насочен право в главата на Ема.
— Ако викаш, ще умреш.
Което, разбира се, предизвика нещо като вик. Но от Майки, а не от годеницата му.
— Чакай, чакай! — извика задъхано. — Вземи ми портфейла. Твой е.
— Шшшт. Шшшт. Сега ще влезем вътре.
Имаше изразен акцент. Майки не можеше да определи от коя държава или щат. Той самият се опитваше да прикрива своя истински акцент и да звучи като американец.
— Мили — прошепна Ема.
— Не, не, пиленце! — изръмжа мъжът и хвана ръката й, която тя досега държеше зад гърба си.
Телефонът падна на цимента. С револвер, все още насочен към тях, мъжът клекна и го вдигна. Ема беше успяла да набере 9-1-1, но не да натисне „Изпрати“. Нападателят изключи телефона.
Наведе се по-близо и Майки подуши чесън, лук и месо в дъха му, както и афтършейв от кожата му.
— Ти ще бъдеш по-умен, нали?
Със силно разтуптяно сърце и стиснал зъби, Майки отговори:
— Да. Ще бъдем разумни. Сега слушай, моля те. Аз ще вляза вътре с теб. Само я остави.
Мъжът се изсмя, изглеждаше искрено развеселен.
— Вътре! Веднага!
С треперещи ръце, Майки отключи входната врата и тримата влязоха. Качиха се по стълбите до апартамента им на втория етаж.
Четиринайсета глава
— Слушай, моля те, човече. Не прави това.
— Хъм.
Нападателят сякаш душеше въздуха, докато оглеждаше малкия им апартамент. Погледна Ема, която плачеше, и погали с пръсти устните й. Отначало Майки си помисли, че мъжът зяпа гърдите или краката на годеницата му, но не, той гледаше ръцете й. Не, само едната ръка. Лявата.
Какво можеше да иска? Те нямаха нищо. По-малко от нищо; бяха задлъжнели заради сватбата.
— Чичо ми е полицай в Сиосет — каза той. — Кораво ченге е. Просто вземи каквото искаш и ни остави. Нищо няма да му кажа.
— Полицай? Твоят чичо е полицай.
Майки съжали, че му каза. Сега само се надяваше да не подмокри гащите. Погледна револвера.
— Миличък — прошепна Ема.
— Не се тревожи, слънчице — опита се да я успокои Майки. Обърна се пак към нападателя: — Хайде, човече. Какво искаш? Тук нямам пари. Но можем да намерим. Няколко хиляди.
Каза го, макар че не беше сигурен, че нападателят иска пари. Едва ли разумен човек би очаквал да вземе голяма плячка от млада двойка като тях, в Грейвсенд, Бруклин. Сигурно искаше да убие Майки и да изнасили Ема.
Но Майки щеше да направи всичко второто да не се случи, на каквато и да е цена. Нападателят имаше револвер и не изглеждаше като човек, който ще се поколебае да го използва. Но не беше много едър. О, Майки най-вероятно щеше да умре, но имаше яростта и онзи луд ирландски темперамент на своя страна. Ярост, която в редки моменти го завладяваше и тогава ставаше неудържима. Той щеше да удари и да сграбчи нападателя, да го забави достатъчно, за да може Ема да избяга през прозореца или входната врата. И когато куршумът пронижеше мозъка на Майки или корема, или сърцето му, гърмежът можеше да уплаши нападателя и той да избяга.
Или… кой знае? Може би Майки щеше да го изненада, да му отнеме револвера и да го простреля в топките и в лакътя, и в коляното, а после — след време — да се обади в полицията. Да го остави да се мъчи десет-петнайсет минути.
Майки се разтрепери от ярост. Не беше участвал в сбиване от осем години, когато преби един тъпак, който се подигра на сестричката му, страдаща от синдром на Даун. Оня беше по-тежък от него с петнайсетина килограма, но падна като чувал с картофи. Със счупена челюст и извадено рамо.
„Сега, действай сега… Изненадай този кучи син, докато не гледа към теб!“
Мъжът премести погледа си за миг и фрасна Майки с револвера в бузата. Изгаряща болка, жълти искри. Майки се олюля назад и се спъна в табуретката, която навремето беше на родителите му и с която двамата с брат си играеха на самолетоносач преди двайсет години.
Ема изпищя и изтича при него; прегърна го силно.
— Мръсник! — изкрещя.
— Слушай внимателно, пиленце — изсъска нападателят на Майки. — Познавам какво се кани да направи някой още преди да се е опитал. Аз съм екстрасенс, сещаш ли се? Ти излъчваше героични вибрации.