Изправи се и извади от джоба си макетен нож. Ема изписка. Мъжът избута острието навън. Издърпа шнура на една лампа от контакта и го сряза. Блъсна Ема на пода, после обърна Майки по корем и върза ръцете му зад гърба. После върза ръцете на Ема, но отпред.
Вдигна ги да седнат. Той самият се настани на табуретката.
— Моля те, недей! — проплака Ема. — Вземи ни парите и си върви!
Студените му сини очи се втренчиха в Майки и годеницата му.
— Ти. — Посочи с ножа към Ема. — Дай ми ръцете си. Изпълнявай!
Тя погледна Майки, който поклати глава. Но въпреки това Ема подаде ръцете си. Дясната отгоре.
— За какво ми е тази ръка? Глупава кокошка.
Тя заплака по-силно.
— Лявата. Искам лявата ръка.
Той издърпа пръстите й и се вгледа в годежния й пръстен.
Това беше гледал по-рано.
Майки разбра.
— Ти си онзи убиец. Онзи от новините! Обещаващия. Ти си убил онези двама годеници в Мидтаун! Моля те. Недей. Нищо не сме ти направили.
— Обещаващия — прошепна мъжът. Изглеждаше, че думата му доставя удоволствие.
Ема наведе глава и от очите й рукнаха сълзи.
— Ако го искаш, вземи го — прошепна. — Много е скъп.
— Бил е много скъп — каза убиецът. Почука по камъка с дръжката на ножа. На лицето му се изписа презрение. — Вече не.
Сега Майки осъзна, че мъжът е дебнал пред сватбената агенция, чакал е да се появят годеници. Вчера беше проследил другите двама до бижутерийния магазин в Мидтаун. Днес бе проследил Ема. Искаше да убива двойки, които планират да се венчаят. Това беше казал по новините.
— Моля те… — започна Майки.
— Шшшт. Омръзна ми да ми се молите. — Убиецът замълча за момент. — Знаете ли какво е било това? — попита с нисък, маниакален глас.
Вдигна ръката й и отново удари по пръстена. По-силно.
Ема присви очи от удара и проплака:
— Какво… какво искаш да кажеш?
Това не беше отговорът, който той очакваше.
Този път изкрещя:
— Имате ли представа?
Ема сведе очи.
— Един милиард години… Слушате ли?
Майки прошепна бързо:
— Слушаме. Да.
Ема кимна. Сълзите още се стичаха по страните й. Нападателят продължаваше да държи ръцете й.
— Преди милиард години това е било парче въглерод. Като въглен. Най-обикновен въглен. Нищо. Било е едно нищо. Просто един черен камък, заровен сто километра под земята. Погребан там. Ах… — Очите му заблестяха. — Но се случило чудо. Като появата на неочаквано дете. Две хиляди градуса по Целзий. Огромно, огромно налягане, стотици хиляди килограми на квадратен сантиметър. И за тези милиарди години, какво се случва? Най-съвършеното нещо, създавано на света. Диамант. Сърцето на земята. Диамантите са сърцето на земята. Нали знаете Исус?
Ема кимна:
— Католици сме.
— Исус е изкупител — продължи убиецът.
— Да — каза Майки.
— Диамантите са, за да изкупят греховете на земята.
Той се дръпна леко назад, насочи триъгълното острие към едната от жертвите си, после — към другата.
Шибаният психопат.
Въпреки че седеше със завързани зад гърба си ръце, Майки се опитваше да прецени ситуацията. По-внимателно този път.
Нападателят продължи:
— А сега то е изнасилено, осквернено. Сърцето на земята е едно парче боклук на пръста ти.
— Съжалявам. Не съм… не сме искали.
Той дръпна ръката й под едно петно слънчева светлина от прозореца.
— Виждаш ли?
Светлината образува разноцветна дъга от пречупването си в камъка, като от стъклена призма.
— Това се нарича огън — прошепна убиецът. — Този огън е гневът на Бога, задето сте взели чудото и сте го нарязали на парченца, за да украсиш пръста си.
— Страшно съжалявам.
Ема без съмнение се опитваше да измисли нещо, с което да го убеди, че те са невинни в това престъпление.
Нищо нямаше да помогне. Този човек беше неуправляем като самолетна катастрофа, като газова експлозия, като сърдечен удар. Никакво разумно разсъждение нямаше да го убеди.
Изведнъж той се успокои и се дръпна назад; изглеждаше доволен.
— Аз само изпълнявам мисия. Божията справедливост, справедливостта на земята. Вчера спасих няколко големи диаманта, преди да бъдат нарязани. И убих онзи ужасен човек, за да не може да осквернява повече камъни. В Индия — където диамантите са били открити за първи път — е било грях да ги режеш. Той би трябвало да го знае. Той предаваше своя народ. И си плати за това.