— Причиняваш ми болка!
— Ох, горката кокошчица… — Саркастичните думи се проточиха като лиги от устата му. Психопатът се втренчи в пръстена и погали пръста й. — Сега ще ви разкажа една приказка, гълъбчета. Ще ви разкажа една приказка. След депресията и войната никой не е купувал годежни пръстени. Нямало пари, нямало време за годежи! Само се женели, правели деца, местели се в предградията. Щастливи, много щастливи. Обаче „Де Беърс“, диамантената компания, пуснала най-запомнящата се реклама за всички времена. „Диамантът е завинаги.“ И бизнесът се съвзел. Всички започнали да купуват диаманти! Трябвало да имаш диамант, иначе обявявали мъжа ти за неудачник и ви се присмивали. И всички тези камъни, тези красиви камъни, се режели, режели, режели. — Очите му потъмняха и на лицето му се появи демонична усмивка. — Аз мисля, че нещо друго също е завинаги.
Издърпа безименния й пръст и опря острието в основата му.
„О, Света Богородице… ще отреже пръста й, преди да ни убие!“ — помисли си Майки.
Убиецът стисна по-силно пръста на Ема с лявата си ръка, докато държеше ножа с дясната. Когато той се наведе напред обаче, Ема запищя сърцераздирателно и се дръпна. Той изпусна пръстите й и тя падна назад. Убиецът замахна с ножа, но не улучи.
В този момент Майки, който чакаше готов на пода, го изрита с двата крака, колкото сила имаше, като използва всяка капка енергия в силните си мускули. Убиецът падна от табуретката и се блъсна в секцията. Удари си главата и се просна зашеметен, като присви очи от болка.
Ема, с ръце отпред, лесно се изправи на крака.
— Бягай! Бързо, тичай навън! — закрещя Майки. Той също се опитваше да се изправи.
Имаше предвид само нея. Импровизираният му план беше да се нахвърли върху психопата и със зъби да разкъсва плътта му или да чупи пръстите му. Нека да умре, но поне любимата му да избяга.
Ема не се поколеба. Но не хукна към вратата. Тя сграбчи Майки за рамото и го издърпа на крака.
— Не!
— Да! — изкрещя тя.
Майки забеляза, че нападателят разтърква очите и ударената си глава. Имаха само няколко секунди да избягат, преди убиецът да се окопити. Заедно хукнаха към вратата. Ема беше първа и я отвори бързо. Изскочиха в коридора точно когато зад тях проехтя оглушителен гърмеж и куршумът, след като пропусна главата на Майки с по-малко от педя, се заби в стената отсреща.
Побягнаха към стълбището в дъното на коридора, което щеше да ги изведе до главния вход и улицата.
Разбира се, ако убиецът ги подгонеше по коридора, гърбовете им щяха да са прекрасни мишени. Но нямаше какво друго да направят. Поне тук, в този момент, истерично си помисли Майки, бяха по-малко мъртви, отколкото в апартамента си.
Той се стараеше да бъде точно зад Ема, докато тичаха надолу, вземайки по две стъпала наведнъж, към фоайето.
Тя първа стигна долу, изтича до входната врата и я дръпна с все сила.
В този момент той падна.
Спъна се на третото стъпало преди края и понеже не можеше да поеме удара с ръце, се стовари тежко, първо на една страна, после по корем, като ожули бузата и брадичката си в дървения под.
Ема изпищя:
— Не! Миличък!
— Бягай! — извика той.
Но тя отново не го послуша. Върна се и се наведе, за да му помогне да се изправи.
Над тях се чу затръшване на врата и дъските заскърцаха — Майки знаеше точно къде е мястото, близо до техния апартамент, където имаше една разхлабена дъска. Шумът издаваше, че убиецът вече се приближава към стълбите.
Всеки момент щеше да се прицели.
С канско усилие Майки се изправи в цял ръст. Застана зад Ема и извика:
— Бягай!
Молеше се тялото му да спре куршумите и да даде на неговата любима — на неговото красиво момиче — шанс да избяга невредима на улицата.
Петнайсета глава
Убийството на Сол Вайнтрауб бе станало в тясното антре на дома му.
Извършител 47 се бе промъкнал през един отключен прозорец на мазето, беше се качил по стълбите, беше застрелял Вайнтрауб три пъти — веднъж в лицето и два пъти в гърдите — и после беше избягал през главния вход. Сакс знаеше, че се е случило точно така, защото убиецът бе оставил мокри следи — заради ситния дъждец навън — от мястото на проникване до изхода.