Въпреки че Вайнтрауб не беше измъчван с ножа, имаше следи от побой — с пистолет по всяка вероятност, защото в къщата нямаше тъпи предмети, които биха могли да причинят тези рани; по нищо, което Сакс намери, нямаше кръв или тъкан. Тя предполагаше, че убиецът е удрял жертвата, за да я принуди да му каже какво е съобщила на полицията или кой е ВЛ. Имаше и друга вероятност — да е искал да вземе нещо. Палтото на Вайнтрауб лежеше до него и един от джобовете беше обърнат навън, сякаш убиецът го е накарал да извади нещо.
Или беше останал така просто защото Вайнтрауб, в очакване на полицейската кола, тъкмо е вадел ръкавиците от джоба си? Те бяха паднали наблизо.
С бял гащеризон, калцуни, качулка и светлосини ръкавици, Сакс направи оглед на жилището. Други двама криминалисти, които тя познаваше, се заеха с вторичните местопроизшествия — задния двор, уличката и тротоара, по който извършителят вероятно е дошъл и после е избягал. Сакс беше оптимистка, че може да намерят някакви улики отзад — близо до прозореца, откъдето бе влязъл. Доста по-малки бяха шансовете да открият нещо полезно на тротоара пред къщата, където обувките от хиляди хора бяха оставили следи от пръст, кал, боклуци, животински изпражнения и урина.
Тя изпрати няколко униформени, отпуснати й от Бен Кол, да търсят свидетели и следи до три-четири пресечки в посоката, в която бе избягал извършителят. Знаеше накъде се е оттеглил, защото една жена, излязла да разходи кучето си, го беше видяла да бяга от дома на Вайнтрауб веднага след изстрелите. Бил махнал маската и тя видяла, че е бял и с къса руса коса.
Сакс събра всичко, което беше намерила. Нито една от пробите не изглеждаше особено обнадеждаващо. Отпечатъците от обувки изглеждаха същите, влакната — също, от ръкавиците и маската.
Имаше три празни месингови гилзи. Деветмилиметрови „Финоки“ — вероятно същият модел като куршума, изстрелян след свидетеля в Мидтаун, макар че там убиецът бе прибрал гилзата. Фактът, че ги беше оставил тук, означаваше, че е бързал да се оттегли заради шума от изстрелите. Гилзите бяха изхвърчали доста настрани — Сакс ги намери под мебелите.
Радиостанцията на колана на един от колегите й изпращя. Тя не чу разговора, но полицаят отговори по микрофона, закрепен на рамото му, и се приближи до нея.
— Детектив? Намерили са нещо в една шахта. На две пресечки от тук. — Посочи накъдето беше избягал извършителят. — Не го е пипала. Някаква дреха.
Сакс взе екипировката си за събиране на веществени доказателства и се отправи към мястото, като кимаше на любопитните и загрижени минувачи и отклоняваше въпросите. Една жена попита:
— Това престъпление от омраза ли е?
— Още разследваме — отговори Сакс и продължи по пътя си.
След две пресечки, след като не видя други полицаи, забави крачка. Ослуша се? Но когато погледна в една странична улица, видя униформена полицайка — латиноамериканка около двайсетте — която й махна. Сакс отиде при нея.
— Полицай.
— Детектив.
Добре сложената жена имаше красиво кръгло лице. Беше се гримирала старателно тази сутрин. Сакс бе доволна да види, че полицай М. Лопес успява да балансира личния си живот с професионалните задължения. Тази малка подробност подсказваше, че я чака дълга кариера в полицията.
— Отивах на юг, както ти ни изпрати, но реших да погледна насам — обясни Лопес. — Това е най-краткият път към метрото, на следващата пресечка е. Никой не е чул свирене на гуми след изстрела, затова предположих, че е използвал градския транспорт.
С метрото извършителят може да се отдалечи от мястото на престъплението по-бързо, отколкото с ферари.
Лопес продължи:
— И след като е бил забелязан — от жената с кучето — си помислих какво бих направила аз? Бих се отървала от якето. Започнах да гледам в кофите за боклук и — посочи решетката в краката си — уличните шахти. Изглежда, че долу има някаква дреха. Не съм пипала нищо.
— Добре. Сакс сложи номерче до решетката и направи снимка с телефона си. — А провери ли…
— Разпитвах жителите на съседните апартаменти. Никой не го е видял.
Сакс се усмихна. Наведе се и светна с фенерче в дупката. Видя смачкан на кълбо тъмен плат. Дрехата не изглеждаше мокра, което означаваше, че не е била там много дълго. Днес само ръмеше.
Сакс си сложи ръкавици и извади дрехата. Беше вълнено яке, и то доста ново. Извършител 47 беше носил подобно според анонимния свидетел на първото убийство. Виждаше се също на записа от магазина на Четиридесет и седма улица, в близост до сградата на Пател.