Райм обясни на Селито за картата за транспорта.
— По дяволите. Това е добре.
Транспортната система в Ню Йорк е в правомощията на две отделни полицейски служби. Нюйоркската транспортна полиция се грижи за голяма част от наземния транспорт в региона, включително няколко околни окръга. Транспортното бюро на Нюйоркската полиция отговаря за охраната на метрото.
В писмото от централата на Транспортното бюро в Бруклин, на Шермерхорн стрийт, се съобщаваше, че картата за еднократно пътуване е била заплатена в брой. Била използвана преди два дни.
— Взел е метрото в Бруклин, от станцията близо до „Кадман Плаза“. Не се знае дали или къде се е прехвърлил или слязъл, но е взел линията по посока на Манхатън. И тези влакове могат да го закарат доста бързо до Четиридесет и втора улица.
Селито измърмори:
— На две крачки от Пател.
Ден преди убийството. Може да се е подготвял, да е проверявал системата за сигурност.
Купър продължи да чете:
— Хората от Транспортното бюро казват, че има нещо странно, което трябва да погледнем.
Нюйоркската полиция е част от Системата за локална бдителност: мрежа от около седем хиляди камери за видеонаблюдение в целия град, около две трети — собственост на частни фирми и лица, които са предоставили достъп на полицията. Десетки детективи анализират кадрите от тези камери в Центъра за наблюдение в реално време, разположен в централата на „Полис Плаза“ 1. Софтуерът е толкова сложен, че може автоматично да маркира „подозрителен пакет“ или да идентифицира и проследява потенциалните заподозрени по минимално количество зададени данни, като „метър и осемдесет, средно телосложение, светлосиньо яке“.
Транспортното бюро беше взело записа от камерите в станцията малко преди и когато картата за пътуване е била прекарана през четеца на бариерата.
— Странно ли? — измърмори Райм.
Купър пусна записа, цветен и с доста добро качество.
— Ето пътника.
Техникът посочи един човек на монитора.
Приличаше на мъжа от другите кадри, които имаха на заподозрения от Четиридесет и седма улица веднага след убийството. Якето изглеждаше същото като това, което току-що бяха анализирали. Мъжът носеше черна плетена шапка или навита нагоре маска. И разбира се, държеше главата си наведена, докато прекарваше картата през четящо устройство.
— Сега ето камерите на Транспортната полиция от улицата срещу входа на метрото. Пет минути по-рано, когато той се приближава към станцията.
Купър пусна записа няколко пъти.
— Какво прави той? — изръмжа Селито. — Не разбирам.
Странно…
Извършител 47 се приближаваше към станцията по права линия от отсрещния тротоар, но изведнъж спря, обърна се и тръгна обратно в посоката, откъдето току-що беше дошъл. След малко пак се завъртя и продължи към метрото.
— Там има кофа за боклук — каза Райм. — Обръща се, за да изхвърли нещо. Какво е това? Нещо жълто. Държеше нещо жълто. И оранжево. Виждам също и оранжево. Но какво? Пусни го пак.
Купър пусна записа още веднъж.
Селито първи се обади:
— Разбрах какво.
— Какво? — попита Райм.
— Вижте какво има зад него.
„Аха“ — помисли си Райм и кимна. Той също разбра. На отсрещния тротоар имаше строителна площадка. Няколко работници носеха оранжеви сигнални жилетки и жълти каски. Със същия нюанс като това, което държеше Извършител 47.
— Излиза от строителния обект — каза Селито. — Сменя каската с плетената шапка. Иска да изхвърли каската и жилетката, но не може да намери кофа за боклук до входа на метрото. Обръща се и вижда онази. После се връща към метрото.
— Не е работник — вижте, че е с ежедневни дрехи, пък и никой строител няма да си изхвърли каската.
— Бас държа, че е откраднал каската и жилетката, за да влезе на строежа. Защо?
— За да се срещне с някого, който работи там — предположи Райм. — Това е една възможност.
— Ето друга — каза Селито. — Тази станция е в близост до административни сгради, нали?
— „Кадман Плаза“ — обади се Купър. — Улиците са пълни с камери — на полицията, на федералните сгради, на съдилищата и административните служби. За да стигнете до входа на станцията по друг път освен откъм строителния обект, трябва да минете покрай дузина камери.
— Може би живее южно от строежа? — предположи Селито.