— Не, не искам заем. Благодаря ви. — Вимал прибра камъка в джоба си. Понечи да си тръгне, но господин Нури, който го гледаше със съчувствие, каза:
— Чакай малко. Знаеш ли какво? Шлифовай един камък за мен. Ще ти платя хиляда долара.
Това не беше нищо за човек, който иска да започне нов живот. Но Вимал бе отчаян.
— Съгласен съм. Но нямам много време.
— Няма да отнеме много време. За някои хора, да. Но не и за теб. Ела с мен.
Осемнайсета глава
— Мислех, че са мъртви, Райм.
— Кои?
— Майк О’Брайън. И Ема Сандърс.
— Я пак кажи. Кой?
— Двойката в Грейвсенд — обясни Сакс.
— Мъртви?
Тя току-що се беше върнала от двата огледа на местопрестъпления: къщата на Вайнтрауб в Куинс и атаката в Бруклин.
— Ти каза „жертви“.
— Само чух от колегите, че е имало стрелба. Две жертви, така ми каза капитанът. Престъпникът ги проследил от някакъв бижутериен магазин.
— Не, от сватбената агенция.
— Аха.
Селито кимна към нея. Говореше по телефона с полицаите, търсещи свидетели в Грейвсенд. Детективът държеше мобилния си в едната ръка и кроасан в другата. Беше срязал сладкиша на две и изял първата половина, после изглежда се поддаде на изкушението и нападна и другата половина.
Райм не се интересуваше много от психологическо профилиране. Сакс, от друга страна, умееше да работи повече с хора и беше убедена, че вникването в мисленето на престъпниците може да бъде полезно за тяхното залавяне. Той не беше съвсем съгласен, но уважаваше мнението й. И му беше любопитно да чуе диагнозата й.
Луд…
Тя обясни на Райм и Купър какво бяха разказали двамата годеници за бягството си; как убиецът вързал ръцете им, но не и краката. Майки изритал нападателя и побягнали. Той стрелял, но не ги улучил. Когато най-сетне ги настигнал, жената била вече навън и се разкрещяла за помощ. Тогава Извършител 47 избягал през задния вход.
— Сигурни ли сме, че е нашият човек? — попита Райм.
— О, да. Без съмнение: Извършител 47 и Обещаващия са един и същи човек. Точно преди да се опита да отреже пръста на момичето, обяснил защо е убил двойката при Пател.
Селито прекрати разговора, който водеше, и ги погледна.
— Избягал е в Грейвсенд. Никой нищо не е видял.
Райм сви рамене; после каза на Селито, че Сакс е потвърдила, че техният извършител е Обещаващия.
На вратата се позвъни и Том отиде да отвори. Върна се с Едуард Акройд, застрахователния детектив. Том взе бежовото му палто — понеже човекът беше британец, Райм си мислеше за горната му дреха като за „балтон“, въпреки че нямаше представа дали англичаните изобщо използват тази дума.
— Чай? — попита болногледачът.
Акройд се усмихна — може би на предположението на Том за предпочитанията му към напитките — и отказа, но помоли за кафе.
— Шварц? Капучино?
Акройд избра второто.
Болногледачът закачи палтото му и се оттегли в кухнята.
— Благодаря, че дойдохте — каза Селито.
— Разбира се.
— Не знам дали сте гледали новините. Убиецът се е добрал до един от свидетелите. Сол Вайнтрауб. Застрелял го е.
— О, не! — възкликна Акройд. После попита хладно: — Успя ли да каже нещо, преди да умре?
— Не много — отговори Сакс. — Само това, че не е познавал добре Пател. Изпратих патрул да го доведат, за да го разпитаме повече. Но… — Мрачното й изражение беше красноречиво за печалния изход на този план.
— Как го е намерил извършителят? — попита Акройд.
— Мислим, че е научил името му от Пател, след като го е измъчвал — каза Селито. — Но не адреса му. В града има много хора на име Сол Вайнтрауб. Разучил е и го е намерил. Има втори свидетел и сме сигурни, че убиецът иска да открие и него. Инициалите му са ВЛ. Млад индиец, може би помощник или ученик на Пател. Надяваме се, че ще можете да ни помогнете да го намерим. Преди убиеца.
Сакс каза на Купър:
— Покажи снимката.
— Това е запис от видеокамера. Малко след като е избягал.
Акройд се вгледа внимателно в размазаното изображение от товарната платформа.
— Около двайсетте. Дребен на ръст. Около един и седемдесет. Слаб. Южноазиатец.
— Мисля, че трябва да бъдете предпазлив — отбеляза Райм. — Да не споменавате инициалите, когато разпитвате. Просто питайте за протежета на Пател.