Вимал влезе в сградата на господин Пател. Той никога не чакаше непоносимия асансьор — фантастичен вълшебен предмет като от книгите за Хари Потър, за който веднъж разказа на Адила и това я разсмя — а тръгна бодро по стълбите. Строен, със здрави крака и бели дробове, тренирани на футболно игрище, краткото изкачване даже не го накара да се задъха.
Когато влезе в коридора, забеляза, че четири от осемте флуоресцентни лампи не светят. Не можеше да разбере защо господин Пател, който сигурно беше червив от пари, не си намери някой лъскав офис на друго място. Може би беше сантиментално привързан към това. Бе отворил магазина си тук преди трийсет години, когато целият етаж е бил зает от шлифовчици. Сега беше един от малкото останали производители в сградата. Студ в дни като днешния, горещина и прах от юни до септември. Господин Пател нямаше изложбена зала, а „ателието“ му всъщност беше тясна работилница в най-малката от трите стаи. При това ниско производство на изключително висококачествени камъни беше достатъчно да намери помещение за два струга за полиране на диаманти и две машини за рязане. Можеше да се премести където поиска.
Но господин Пател никога не споделяше с Вимал мотивите си да остане тук, защото никога нищо не споделяше с него, освен как да хваща държача за необработените камъни, как да ги монтира за шлифоване или колко диамантен прах с колко зехтин се смесва за финото полиране.
На половината път до офиса Вимал спря. Каква беше тази миризма? Прясна боя. Стените на този етаж определено имаха нужда от освежаване, от години не бяха пребоядисвани, но той не виждаше и следа от работници.
Даже през седмицата беше трудно да намериш отговорника по поддръжката. Някой да е идвал в петък вечер или в събота, за да боядисва? Абсурд.
Той продължи към вратата. Офисите тук имаха тесни хоризонтали прозорчета — с решетки, разбира се — и Вимал видя нечия сянка в магазина на господин Пател. Може би клиентите — двойката, която си беше поръчала много специален годежен пръстен. Уилям Слоун и Ана Маркам — беше запомнил имената им, защото бяха толкова симпатични, че даже се представиха на Вимал, на простия работник! Симпатични, но наивни: ако бяха инвестирали парите, които щяха да дадат за своя диамант от карат и половина, с натрупаната след години сума щяха да покрият висшето образование на първото си дете. Съблазнени от диамантената мафия, така ги виждаше той.
Ако Вимал и Адила някога се оженеха — тема, която още не бяха обсъждали, даже загатвали — но ако го стореха, той щеше да й купи ръчно резбован люлеещ се стол по случай годежа. Щеше собственоръчно да й изработи нещо. Ако пък тя поискаше пръстен, Вимал щеше да й направи нещо от лазурит, с глава на лисица — която, незнайно защо, беше нейното любимо животно.
Той въведе шифъра на електронната ключалка.
Влезе и се вцепени.
Три неща веднага привлякоха вниманието му. Първо, труповете на мъжа и жената — Уилям и Ана — в разкривени и зловещи пози, сякаш са умрели в агония.
Второто беше локва кръв, която се разрастваше.
Третото — краката на господин Пател. Вимал не можеше да види останалата част от тялото, а само износените обувки, сочещи нагоре. Неподвижни.
От работилницата вляво излезе друг мъж. Носеше маска на лицето, но по движенията му личеше, че е изненадан.
За миг и Вимал, и маскираният не помръднаха.
После нападателят хвърли куфарчето, което държеше, извади пистолет от джоба си и се прицели. Вимал инстинктивно се извъртя, като че ли така можеше да избегне куршума, и вдигна ръце, сякаш можеше да го спре.
Дулото блесна и гърмежът оглуши младежа. Пареща болка преряза корема и страната му.
Той се олюля назад в мрачния, прашен коридор и през ума му мина една последна, маниакална мисъл: какво печално и банално място да умреш.
Трета глава
Не се беше върнал в града навреме.
За свое разочарование.
Линкълн Райм насочи инвалидната си количка „Меритс Вижън“ — сива с червени калници — към входната врата на къщата си на „Сентръл Парк Уест“. Някой беше казал, че мястото му напомня за Шерлок Холмс — по два начина: първо, старата каменна къща идеално се вписваше в атмосферата на викторианска Англия (беше строена през същата епоха) и второ, в хола имаше достатъчно инструменти и оборудване по криминалистика, за да накарат великия британски детектив да затрепери от завист.