Но странно колко субективно нещо е трагедията. Бари Сейлс сравняваше перспективите си занапред с живота си, преди куршумите да разкъсат плътта му. Не съпоставяше травмата си с тази на Райм.
— Ще има добри хора — добави Райм, като кимна към Том.
Болногледачът наклони леко глава в знак, че няма място за емоции.
— Колкото и дразнещи, и упорити да са понякога — добави Райм.
— Ха-ха, вие двамата сте като стара семейна двойка. — Сейлс беше идвал в дома на Райм няколко пъти.
— Имаш Джоан.
Лицето на Сейлс застина.
— Не мога да понеса да съм в една стая с нея. Тя така се старае да не гледа. — Кимна към мястото на липсващата ръка. — Веднъж се опитах да се пошегувам. Дали може да ми даде една ръка? За малко не получи нервна криза.
— Всяко нещо с времето си. Ще има добри хора. И пътят е дълъг. Боже, три клишета едно след друго. Не съм добре.
Сейлс беше преглътнал сълзите.
— Тук имат добър психолог. Можеш ли да ми препоръчаш някого, след като ме изпишат?
— Пробвал съм това — каза Райм. — Не работи. Те… — Погледна към Том. — Как беше думата?
— Дезертираха.
Райм сви рамене.
— Но на повечето хора им помагат. Мога да ти кажа няколко имена.
— Благодаря.
Райм обаче усещаше, че въпросите за преодоляването на трагедията са повърхностни, за разчупване на леда. В крайна сметка Райм знаеше, че Сейлс го чака неговата съдба — която споделяха повечето хора, претърпели сериозни травми, на гръбначния мозък или други. Да си каже: „Майната му. Животът продължава“. Райм например реши да не отдава значение на състоянието си, доколкото можеше. Той беше роден, за да бъде криминалист, точка. Без хленчене, без търсене на спонсори, без участие в кампании. И нулева политическа коректност. Ако говореше за състоянието си, обикновено използваше думи като „сакатият“ или „инвалидът“. Веднъж бе пронизал със свиреп поглед един тип, който снизходително отбеляза, че Райм е ярък пример за „човек с увреждане, водещ пълноценен живот“.
Не, в съобщението си до Райм Сейлс не питаше за различни методи на терапия, а за нещо съвсем друго.
Сега най-сетне повдигна темата:
— Какво се чува за него?
Нямаше никакво съмнение кого има предвид.
Стрелеца.
Мъжът бе арестуван и в момента течеше съдебен процес срещу него.
— Момчетата от екипа и шефът ми приказват само някакви глупости — продължи Сейлс. — Казват: „О, да, мръсникът ще си го получи“. Но говорят, сякаш не са сигурни.
Райм имаше репутация — както преди, така и сега — на груб и нетърпелив човек, безпощаден към мързела и сприхав от време на време. Но той винаги работеше с факти.
— Съжалявам, Бари. От това, което чух, не е много сигурно.
Стрелбата, както в повечето случаи, беше станала при пълно объркване. Обвинението се бореше да преодолее мощната защита. При това добре финансирана.
Той кимна:
— Знаеш, щеше да е друго, ако бяхте застанали лице в лице. Но да не видиш, когато мръсникът стреля… Да не видиш очите му… Като онзи път, когато извършителят беше останал на местопрестъплението. Случаят „Симпсън“ преди години. Онзи психар?
Понякога извършителят остава на или близо до мястото на престъплението. Понякога от любопитство, понякога с цел разузнаване. Понякога просто защото е боклук, с желание да убива. Извършителят в случая „Симпсън“ се беше скрил в един фризер за месо, след като изкормил собственика. Излезе и изпразни пистолета си в един от подчинените на Райм. Всички куршуми пропуснаха благодарение на силно спадналата телесна температура на престъпника във фризера и толкова силното треперене на ръката му, че улучи всичко друго освен полицая.
При спомена и двамата мъже се усмихнаха. Том също се засмя, когато Райм му разказа.
— Боже, искам този тип да отиде зад решетките. — Сейлс облиза устни. — Бони беше тук. Сестра ми. Помолих я да доведе Труди и Джордж. Тя обеща. Но не звучеше много убедително. Сигурно не иска децата да видят чичо Бари в такова състояние. По дяволите, не помислих. И аз не искам да ме видят така. Ще се уплашат. Не мога да ходя на мачовете им. Не мога да ходя на концертите им. — Той стисна зъби. Въздъхна дълбоко: — Много съм уморен. Май по-добре да поспя.