— Ще докарам микробуса отпред — каза Том.
Взе имейл адреса на Сейлс и обеща, че ще му изпрати имената на няколко физиотерапевти и специалисти по протезиране.
Райм се приближи и пъхна втората бутилка „чай“ „Гленморанги“ в леглото, до лявата ръка на Сейлс. Понечи да каже нещо, но другият мъж вече затвори очи и отпусна глава на възглавницата. Райм погледна сълзата, която Сайлс вече не успя да сдържи, завъртя се с количката и излезе от стаята.
Двайсет и първа глава
Вимал и Дев Нури влязоха през масивна врата в същинската работилница.
За повечето шлифовчици на диаманти неделята не е почивен ден поради етническата принадлежност и вероизповеданието на повечето представители на тази професия. В „N & B“ беше обикновен работен ден. Пред машините в работилницата седяха четирима индийци и един китаец, всичките с тъмни панталони и светли ризи с къси ръкави. Възрастта им варираше от около двайсет и пет до около петдесет и всичките бяха мъже. Вимал знаеше, че в Ню Йорк има само две жени шлифовчици. Досадното обяснение, което редовно чуваше, беше: правенето на диаманти е за мъже, а носенето им е за жените.
Единият от работниците беше синът на господин Нури, Басам, около възрастта на Вимал. На лицето на бузестия младеж се изписа изненада, когато го видя. Той остави инструмента, който държеше, и стана.
— Вимал! Чух за господин Пател! Какво се случи?
— Казаха по новините. Това е горе-долу всичко. Обир.
— Какво правиш тук?
Вимал се поколеба.
— Имам да свърша малко работа за баща ти.
Басам явно се смути, но господин Нури погледна строго сина си и той се върна на работното си място, отново взе инструмента, смъкна лупата си и продължи да полира един камък.
Вимал кимна и последва собственика до незаета маса.
За разлика от офиса му, работилницата на господин Нури бе чиста и подредена. И добре оборудвана. Огромните заводи в Сурат, където се шлифоват повече от половината диаманти в света, до голяма степен са преминали от ръчна обработка на компютризирани системи. Машините автоматично извършват всичките четири етапа на обработка: маркиране или разкрояване, разцепване, рязане, шлифоване и фасетиране или полиране. Господин Нури имаше две такива машини — сини метални кутии, дълги около два метра и високи и широки около метър и половина.
Разбира се, не съществуваше софтуер за създаване на паралелепипед, пък и Вимал никога нямаше да допусне компютър да обработва неговите камъни. Щеше да свърши работата изцяло на ръка.
— Оставям те да работиш — каза господин Нури, но изрече думите нервно и погледна диаманта така, сякаш се сбогуваше със стар приятел, заминаващ отвъд Атлантическия океан.
Вимал кимна, почти без да чуе думите. Вече се беше вглъбил в контурите на диаманта, в червените линии, с които бе отбелязал планираното разцепване.
За обработката на този камък щеше да се наложи както цепене (в плоскостта на кристализация), така и рязане (през кристалните слоеве). Инструментът за тези задачи бе зелен лазер, който се управляваше с джойстик и мишка. Макар да владееше старите методи — с чук, длето и трионче — Вимал нямаше нищо против лазерите: той много добре знаеше, че диамантерите винаги са използвали най-модерните технологии — както сега, така и в самата зора на шлифоването.
Отначало закрепи топче цимент на края на държача, който приличаше на голяма сламка. Притисна диаманта към лепилото и изчака да стегне, после монтира държача в лазерния блок. Затвори вратичката, включи апарата и седна пред видеоекрана, на който можеше да гледа камъка в близък план. Постави ръка на мишката.
Вимал премести мерника на видеоекрана върху разчертаните линии и с помощта на клавиатурата и мишката започна да оформя основните очертания на паралелепипеда. Със свистене и пулсиращо тупкане като на медицински магнитен скенер лъчът започна да реже. Спираше често. След около час Вимал извади частично изрязания камък, почисти го и го монтира под друг ъгъл на нов държач. Продължи рязането. След още една пауза — за да избърше лицето и ръцете си от потта — пак се върна към задачата. Още едно монтиране. След още половин час първоначалното разцепване и срязване бяха приключили. Диамантът бе оформен като паралелепипед.
Вимал го свали, изчисти цимента и разгледа камъка под лупата. Да, засега беше добре.