Оказа се, че строежът, с който Извършител 47 имаше някаква връзка, не беше поредната жилищна или офис сграда, а високотехнологичен енергиен проект.
Сакс огледа огромната строителна площадка, заобиколена от двуметрова стена от талашит. Пред нея имаше голям знак, поставен на два дървени стълба.
Ние улавяме чистата топлина на земята…
за Вас и Вашето семейство
По-долу имаше малък билборд, с белезникав фон и надпис със зелени букви, оформени като лозови клонки. Имаше и няколко натрапчиви рисунки на листа и тревни туфи. Всичко миришеше на „еко“. Текстът обясняваше, че самата земя представлява огромен слънчев колектор, който поглъща енергия от Слънцето и поддържа постоянна температура, колкото и студена или гореща да е повърхността й. Тази енергия можела да се улови и използва в системи за отопление и охлаждане на сградите. Геотермалната станция, която се строеше там, щяла да обслужва стотици сгради в района. Дълбоко в земята щели да бъдат забити тръби и през тях да се изпомпва специален разтвор. Когато се издигне на повърхността, течността щяла да преминава през регулатори за охлаждане или отопление.
Станцията щяла да представлява огромна топлинна помпа като онези, които хората с екологично съзнание използват в домовете си.
Да се намали използването на изкопаеми горива за отопление и охлаждане… на Сакс идеята й звучеше добре.
Но очевидно не всички мислеха така. Трийсетина демонстранти стояха на тротоара с плакати срещу сондажите. Висок, слаб мъж с прошарена къдрава коса и подобна брада изглежда беше главният. От плакатите и значките на някои от протестиращите Сакс научи, че са от движение, наречено „Една Земя“. Тя се почуди какви цели преследват. Геотермалните централи изглеждаха екологично чиста технология. На някои от плакатите се споменаваше фрекинг и отравяне на подпочвените води.
Слабият мъж препречи пътя на камион, натоварен с греди. Скръсти ръце и зае поза, показваща, че няма намерение да помръдне от там. Тълпата ликуваше. Всеки път, когато шофьорът на камиона натиснеше клаксона, протестиращите дюдюкаха и аплодираха.
Работа за патрулиращ полицай, но наоколо нямаше такъв.
Сакс се приближи до мъжа.
— Господине. — Показа значката си. — Бихте ли се качили на тротоара?
— Ами ако не искам? Ще ме арестувате ли?
Това, разбира се, беше последното, което тя искаше. Щеше да се наложи да ходи до местния участък, а вече не носеше кочана си с глоби. Но имаше само един възможен отговор.
— Да.
— Всички сте купени от тях. Целувате задниците им. — Кимна към строежа.
— Господине, не е необходимо да влизате в затвора за това. Отдръпнете се.
Той се подчини, без да възрази, и Сакс остана с впечатление, че е планирал тактика „ухапване от комар“ — само леко дразнене.
— Може ли документ за самоличност?
Той изпълни нареждането. Казваш се Езекийл Шапиро и живееше в Горен Манхатън.
Тя му върна документа.
— Не нарушавайте правилата за движение. И се надявам, че кутията, която носите в джоба на якето си, е за домашен ремонт.
Приличаше на спрей с боя. Тя забеляза няколко места на информационната табела и стената, от където бяха заличени графити.
— Те прецакват всичко, да знаете. — Мъжът погледна гневно към строежа. — Всичко.
Върна се сред другите протестиращи и много от тях го прегърнаха, като че ли се беше изправил срещу цяла армия.
Сакс бързо забрави грижите на майката Земя и се захвана за работа. Извади малък комплект за събиране на улики от багажника на ториното, паркирано наблизо, и се отправи към входа на метрото, където камерите бяха заснели убиеца. Обърна се, припомни си накъде беше отишъл той и намери кофата за боклук, където бе изхвърлил каската и жилетката. Не беше празна — това определение никога не може да се употреби за който и да е съд за смет в Ню Йорк — но имаше достатъчно малко неща, за да се види, че тези два предмета ги няма вътре.
След това Сакс забеляза вратата, през която извършителят бе излязъл от строителния обект. Дългите панели от метална мрежа бяха отворени и както тя се беше надявала, вътре имаше няколко работници, въпреки неделния ден. Тя показа значката си на снажен мъж с буден поглед и униформа на частен охранител. Добрият му тен свидетелстваше за приятно прекарана почивка на някое хубаво място. Тя попита дали може да говори с началника на обекта. Охранителят вдигна уоки-токито си и съобщи, че един детектив иска да говори с шефа.