— Седем? — попита Сакс.
Гибс посочи една от сондажните площадки, заобиколена от двуметрова зелена ограда. На нея нямаше сонда. До вратата имаше табела:
Площадка 7
Сондиране: 3/8-3/10
HDPE: 4/3
Пълнеж: 4/4
Докато вървяха към мястото, Сакс попита високия работник:
— Видяхте ли лицето му?
— Не, не ясно. Съжалявам. Иначе като телосложение беше като този на снимката. Но не видях лицето му.
Тя се загледа в очуканата ограда.
— Могли ли са да влязат там? Може би са искали да направят нещо, без никой да ги види.
— За да влезеш, трябва да имаш ключ — отговори Гибс. — Много хора имат.
— Какво има вътре? — попита тя, като кимна към оградата.
Шол отговори:
— Шахти и кална яма. — Видя, че тя не го разбра, и обясни: — Вижте, геотермалните централи работят чрез изпомпване на течност от повърхността на стотици метри под земята и после обратно нагоре.
— Да, прочетох вашето информационно табло.
— Пиарът ни го съчини така, че да даде обща представа. Първата стъпка е пробиване на шахти — в този случай на около двеста метра в основната скала. После вкарваме тръбите. Цикълът, който споменах, се състои основно от два дебели маркуча, свързани в края — от HDPE, или полиетилен с висока плътност. Така течността може да се движи свободно. Тъй като геотермалната енергия може да се улови само ако тръбите са в плътен контакт със скалата, след като ги монтираме, изливаме в дупката около тях проводящ цимент. Тук, на площадка седем, има двайсет шахти. Вече са изкопани, но поставянето на тръбите е планирано за след няколко седмици — трети април. Дотогава е затворена.
— Значи там никой не работи и двамата са могли да говорят насаме — отбеляза Сакс. — Може ли да вляза да огледам?
Шол погледна Гибс:
— Калната яма?
— Още не са я източили.
— Само внимавайте къде стъпвате — предупреди Шол. — В процеса на пробиване сондата се облива с вода, а почвата и разбитата скала се изпомпват в така наречената кална яма. Накрая тя се изпразва и калта и камъните се закарват на депото за отпадъци, но ямата на площадка седем още е пълна. Гадна работа.
Шол извади ключ от колана си и отвори вратата. Преди да влезе, Сакс помоли:
— Може ли да изчакате тук?
Той кимна, въпреки че погледът му издаваше недоумение.
— Не искам да се замърсят уликите, ако има такива — обясни тя.
— О, да, да, разбира се. Мястото на престъплението и такива неща. С жена ми гледаме тези предавания. Любими са ми. Можете да хванете пеперуда, която е била на мястото на убийството, и да намерите снимката на убиеца на крилцето на проклетата буболечка. Просто невероятно. Правили ли сте това?
— Никога досега.
Сакс си каза, че трябва да обсъди идеята с Райм.
Сложи си ръкавици, после нахлузи широки ластици на обувките си (за да може да различи своите следи от тези на заподозрените), като остави началникът на строежа да си измисля теория за предназначението на този високотехнологичен метод.
Крилце на пеперуда…
Но щом влезе на площадката, осъзна, че това място е безполезно — повече от безполезно. Сакс се усмихна при мисълта как Райм би коментирал този граматически парадокс. Нещо като „изключително уникален“.
Или „по-малко от безполезно“ беше по-правилно?
Както и да е, проблемът от гледна точка на криминалистиката бе, че настилката вътре беше чакъл, който не задържа отпечатъци от обувки. Така Сакс нямаше как да разбере къде са стояли убиецът и познатият му работник — ако изобщо са били тук.
Все пак тя взе шепа камъчета от мястото, където двамата логично биха могли да са стояли — близо до вратата — и ги прибра в найлонова торбичка.
По средата на площадка 7 беше калната яма: ров, разположен по дължина от единия край на оградата до другия. Беше с ширина около пет метра, заобиколена с тясна, постлана с камъни пътека. Беше пълна, точно както я бе описал Шол, с тъмнокафява и сивкава кал, на чиято повърхност блестяха с всички цветове на дъгата петна от машинно масло и други химикали. Жълта измервателна пръчка, забита по средата, показваше, че ямата е дълбока малко над два метра. Миризмата бе на смесица от влажна почва и дизелово гориво.