Нещо ставаше.
Сега Сакс чу и воя на десетина сирени в далечината. Сирени на линейки и полицейски коли.
Спомни си разтърсването. И веднага си помисли за терористична атака. Кулите Близнаци отново.
— Какво се е случило? — прошепна, отчасти от безпокойство, отчасти защото не беше способна да издаде по-силен звук.
Мъжки глас, не на Шол и не на медика, отговори:
— Ако щете, вярвайте: земетресение.
Приближи се слаб мъж, блед, около четирийсетте. Носеше сив панталон, бяла риза и синьо яке, а отгоре — задължителната оранжева жилетка. Меката му вратовръзка беше пъхната между второто и третото копче на ризата, вероятно за да не бъде захваната от някоя машина. Имаше кръгли очила.
Имаше вид, помисли си Сакс, на учен човек.
И в това имаше известна логика, защото наистина се оказа, че е учен.
Шол го представи като Дон Макелис, инспектор от Отдела за полезни изкопаеми към Министерството на околната среда на щата Ню Йорк. Беше инженер и геолог и работата му била, обясни той, да надзирава сондажите, разрешени от неговата служба. Тъй като геотермалната централа на „Нортийст“ била свързана с пробиването на шахти на дълбочина повече от сто и петдесет метра, процесът се контролирал от Отдела за полезни изкопаеми; за по-малки дълбочини отговарял Отделът по водите.
— Земетресение?
— Да.
Сакс си спомни някакво телевизионно предаване, или може би статия, за земетресенията в района на Ню Йорк. Били се случвали на няколко пъти.
— Има ли някакви поражения?
— Най-малко един пожар — каза Макелис. — Това е основната опасност от земетресенията в развитите страни. Дори ако сградите не са сеизмоустойчиви, в по-голямата си част те остават. Но газовите тръби могат да се скъсат. Така стават пожари. Сан Франциско, през 1906-а. Целият град е изгорял, бил е сринат.
— Ставам — каза тя на парамедика.
Той я погледна изпитателно:
— Добре.
Беше очаквала да каже „не“.
— Сега.
— Можете да се изправите.
Тя се изправи. Малко й се виеше свят, но стана без затруднение, въпреки че леко се олюля — най-вече от теглото на калта, залепнала за косата й.
— Колко мощен беше трусът?
— Слаб. Три цяло и девет по Рихтер.
С типичната за повечето учени комбинация от ерудиция и наивност Макелис методично обясни, че най-известната скала за измерване на земетресения вече е доста остаряла и се използва главно за класифициране на слаби трусове.
— Всичко над пет се оценява по скалата ММ, или скалата на моментния магнитуд.
Сакс се въздържа да иска по-подробна информация, защото знаеше, че той ще се впусне в прекалено дълги обяснения.
Въпреки това той го направи.
— Такъв магнитуд е нещо обичайно за североизточните щати. Разломите в Ню Йорк не са толкова активни и ясно определени като в Калифорния, да речем. Или Мексико, или Италия, или Афганистан. Това е добрата новина: земетресения се случват много рядко. Но лошата новина се крие в геоложките особености на района. Ако все пак се получи силно земетресение, щетите ще бъдат много по-сериозни и на по-голяма площ. Освен това нашите сгради не са проектирани, за да издържат такъв трус. Сан Франциско е доста сеизмоустойчив в днешно време. Но тук? Земетресение с магнитуд шест по скалата ММ в Ню Йорк — и това изобщо не е толкова силно — може да убие десет хиляди души и да остави два пъти повече погребани под развалините. Цели квартали ще трябва да бъдат евакуирани, защото сградите ще са твърде нестабилни.
Погребани под развалините…
Сакс отново положи усилие да се измъкне от прегръдката на паниката. За малко.
— Къде беше епицентърът? — попита тя.
— Близо — каза Макелис. — Много близо.
Шол гледаше площадка 7, чиято врата още беше отворена. Виждаха се изходите на шахтите, покрити с найлон. Лицето на Шол беше мрачно. Сакс си спомни, че демонстрантите протестираха срещу фрекинга. Може би Шол си мислеше, въпреки коментарите му по-рано, че е възможно земетресението да е причинено от сондажите.
Или може би просто се опасяваше, че трусът ще даде на протестиращите още едно основание да атакуват проекта.
Сакс взе още една бутилка вода от медика и след като се усмихна за благодарност, отметна главата си назад. Изля водата върху косата си. Той й даде още четири и след последната Сакс вече почувства, че мръсотията почти се е отмила.