— Ще сляза в работилницата. — Тонът му съдържаше плах въпрос.
Баща му кимна бавно:
— Ще дойда долу.
— След минута ще съм там. Искам да си сложа по-дебел пуловер.
Вимал стана и се качи в стаята си. Намери онова, което му трябваше, после отиде в кухнята, до вратата на мазето. Слезе по стръмните стълби в работилницата си.
Тук, неспокоен — със свито сърце — седна на пейката и зачака баща си. Погледна една от своите скулптури, в процес на изработка. В момента работеше върху парчета гранит, нефрит, тигрово око и небесносин лазурит. В един ъгъл беше шлифовъчната му машина, подобна на тази, на която бе полирал паралелепипеда, а на стената имаше набор различни държачи. Баща му също бе умел, макар и не особено даровит диамантер и след като се беше пенсионирал от фабриката в Диамантения квартал, където бе работил, беше продължил да изпълнява поръчки в дома си, тук в мазето, доколкото му позволяваше здравето. Когато той най-накрая се оттегли окончателно от занаята, Вимал пое работилницата и я използваше като ателие.
Това бе мястото, където прекарваше всеки свободен момент.
Първоначално тези помещения бяха използвани като стаи за гости. Имаше баня и кухненски бокс с готварска печка и малък хладилник. На работната маса в бившия хол бяха подредени грижливо инструменти и кашони с камъни. Тук имаше малка пневматична бормашина, чукчета, длета, клинове за разцепване на камъни, шила. Комплект диамантени остриета за циркулярния трион — като оня, който можеше да използва за паралелепипеда, ако не беше предпочел лазер. За успокоение взе любимия си чук и погали очуканата и надраскана глава.
До една от стените имаше кашони, пълни с хиляди семейни реликви, повечето — от мъчителното бягство на родителите на баща му от Кашмир до Сурат в Индия и после не толкова драматичното им пътуване до Съединените щати.
Когато си почиваше от работа над някой камък, Вимал обичаше да рови в тези кутии и да разглежда частиците история на рода Лахори, които подозираше, че баща му е оставил там, за да запали у момчето си любов към семейните традиции. Нямаше нужда някой да го кара. Той с възхищение разглеждаше снимките на дядо си в диамантената фабрика в Сурат. Задушен, прашен, мрачен, цехът, в който седеше Дада, бе пълен с може би шейсет-седемдесет души, по четирима на машина, наведени и с държачи в ръце. Дядо му е бил около двайсетте, когато е правена снимката, и той единствен от двайсетината, които гледаха към обектива, се усмихваше. Повечето шлифовчици изглеждаха изненадани, че на някого му е хрумнало да документира монотонния им труд.
Дада станал един от най-добрите шлифовчици в Сурат и затова решил, че може да има още по-голям успех в Ню Йорк. Използвал всичките си спестявания, за да доведе жена си, младия Дипро и неговите трима братя и две сестри в Америка. Планът му не сполучил. Индийците може да владеели диамантения бизнес в Сурат, но в Ню Йорк той бил под контрола на евреите.
Все пак малко по малко те и другите шлифовчици индуси започнали да си отвоюват територия.
По настояване на баща си Вимал ходеше в работилницата на дядо си на последния етаж в една мрачна, влажна сграда на Четиридесет и пета улица. Там с часове седеше и гледаше ръцете на стареца, стиснали държача и леко допиращи диаманта до хипнотично въртящото се колело.
Точно тогава момчето реши, че иска да превръща камъка в нещо друго.
Макар и не точно в това, което баща му беше наумил.
Какво щеше да каже Дада, ако научеше за желанието на внука си да се откаже от света на диамантите и да стане скулптор? Младежът имаше чувството, че старецът нямаше особено да се противи. В края на краищата, човекът се беше възползвал от своя шанс — от невероятната възможност да заведе цялото си семейство в една нова и може би враждебна страна.
Родовата история от страна на майката на Вимал не беше толкова добре документирана, но не поради неуважение на баща му към миналото на съпругата си (или поне не изцяло), а защото тя беше шесто поколение американка и предците й бяха дошли от Делхи — от четирийсетмилионния Столичен окръг, много различно място от Кашмир. Майка му бе напълно поамериканчена. Произходът й беше голяма смесица — малко от тук, малко от там. В рода й имаше смесени бракове, разводи, даже една-две гей връзки. Всичко това обуславяше уважението й — не отдаденост — към индийската култура и скромната й, макар и не особено послушна роля в брака.