— Пари? — Вимал сам се изненада, че прекъсна баща си.
— … нещо различно в света на бижутата.
— В този свят не може да се направи нищо различно. Това е един фалшив свят. Нищо повече.
Току-що Вимал оскърби баща си, дядо си и много близки роднини от рода Лахори. Но баща му не коментира.
— Този… твой план. Да избягаш. Какво щеше да правиш?
На Вимал започваше да му кипва. Не се опита да шикалкави, както обикновено правеше.
— Да отида в Калифорния. Да изкарам магистратура по изкуство.
Беше започнал колеж на седемнайсет и се бе дипломирал рано. Учението, като шлифоването, му се удаваше лесно.
— Калифорния? Къде в Калифорния?
— Лос Анджелис. Сан Франциско.
— Защо там?
И двамата знаеха отговора на този въпрос. Защото беше на четири хиляди километра. Но Вимал каза:
— Изобразително изкуство. Имат хубави програми за скулптори.
— Ще трябва да работиш. Там е скъпо.
— Да, смятам да работя. Ще си намеря нещо. Мога да си плащам таксите.
Баща му пак погледна незавършена скулптура.
— Хубава е.
Наистина ли го мислеше? Вимал не можеше да прецени. Може би. Но пък можеше да е като в случаите, когато някой клиент идваше да купува пръстен или колие. Лицето на съпруга или приятеля засияваше от възхищение. Но жената с него — онази, за която беше бижуто? Можеше да се усмихне, да прошепне: „О, скъпи“. Но очите й казваха друго. Очаквала е повече. Нещо по-бляскаво. Нещо по-грандиозно.
Или обикновено — нещо по-голямо.
— Чуй ме, сине. Виждам, че много си мислил за това…
Вимал въздъхна.
— … и виждам, че не съм те слушал достатъчно. Това ужасно престъпление с господин Пател ме накара да погледна на нещата по различен начин. Искам да разбера. Остани тук няколко дни — докато полицията хване убиеца. След това ще поговорим. Искам да чуя повече за това, с което искаш да се занимаваш. Ще измислим нещо. Наистина. Обещавам.
Вимал никога не беше чувал баща му да говори толкова разумно; значи и той беше дълбоко потресен от престъплението. Младежът усети, че сълзите напират в очите му. Положи усилие да ги сдържи. Прегърна баща си.
— Разбира се, татко.
По-възрастният мъж отново кимна към „Вълната“.
— Това наистина прилича на вода. Не знам как си го постигнал.
После излезе и затвори вратата след себе си.
Вимал погледна скулптурата. Сложи си ръкавици и предпазни очила, включи машината и продължи трудната задача по превръщането на камъка във вода.
Двайсет и седма глава
Роклята на „Анри Авелон“ беше идеална.
Красива. Не, спираща дъха.
Джудит Морган, скоро Джудит Уелън, не беше сигурна в избора си. Бутикът на Медисън авеню предлагаше близо петдесет различни булчински рокли и затова решението беше трудно. Тук Шон не можеше да й помогне, разбира се. Младоженецът не може да вижда сватбената рокля на булката, докато не се срещнат пред олтара. А майка й — която бе убедена, че цената е най-доброто мерило за качество — можеше да доведе семейството до фалит с роклята, която очакваше от дъщеря си да носи. Джудит не искаше това.
Русата жена погледна сатенената конфекция в огледалото и още веднъж (макар да запази сериозно изражение) се почувства неизразимо щастлива. Завъртя се бавно, за да види колкото може от гърба, и пак застана фронтално. Беше постигнала целта си да свали шест килограма и роклята имаше извивки на правилните места, прилепваше където трябва, но имаше и доста плат, и свободно място в резерв.
Като гледаше фестоните, умерено дългия шлейф (наполовина на онова грозилище на сестра й), блестящия плат и тюла на раменете, тя се убеди, че е взела правилното решение.
— Това е попадение, скъпа — каза Франк и въпреки че той, разбира се, имаше по-голям интерес да й продаде роклята за три хиляди долара, Джудит знаеше, че е искрен.
Тя го прегърна. Това беше последната проба. Оставаха две седмици до съдбовния ден, но тя имаше служебно пътуване до един от клиентите на рекламната й агенция след няколко дни и когато се върнеше, нямаше да има много време за цялата организация на сватбата с 257 гости. Можеше да отбележи задачата „намиране на рокля“ като изпълнена.
И наистина беше.
— Кога идва екипажът? — попита Франк.
Тоест шаферките. Същите синьо-зелени рокли, същите обувки, същите чорапогащи, същите корсажи. Франк беше истинско съкровище.