— След няколко дни. Рита ще се обади да запише час.
— Ще донеса шампанско.
— Обичам те, нали знаеш? — каза Джудит и му изпрати въздушна целувка.
Беше 19:00, време за затваряне. Когато дойде преди час, магазинът кипеше — всички млади работещи годеници, заети през седмицата, имаха само събота и неделя, за да изберат роклята на живота си. Сега бяха само двамата и шивачът отзад.
Франк й помогна да слезе от платформата, където бе стояла за окончателното вземане на мерки.
Докато слизаше, Джудит хвърли последен поглед в огледалото. Случайно видя не своето отражение, а витрината откъм оживеното Медисън авеню. На „Медисън“ винаги имаше много движение: сега хората отиваха на вечеря или се връщаха у дома след пазаруване, театър, кино или ресторант.
Това, което привлече вниманието й, беше един мъж, който зяпаше през витрината.
Тя не видя ясно лицето му: на улицата не беше достатъчно светло, а и точно зад гърба му блестеше улична лампа.
Странно беше мъж с тъмно яке и плетена шапка да зяпа витрина, пълна със сватбени рокли.
Той отмина. Очевидно баща на наскоро сгодено момиче, спрял да разгледа мрачно предстоящите нови разходи, след като Джон или Кийт, или Робърт е решил да прави тържествена венчавка.
Няколко минути по-късно тя излезе от пробната с широките дънки, сега толкова приятно хлабави около бедрата й. Тениска. Пуловер с еленчета, защото беше в едно от онези настроения. Джудит Морган, бъдеща Уелън, беше едно закачливо момиче. Уви шал около врата си, после облече черното си памучно сако и си сложи тънки кожени ръкавици.
Каза „довиждане“ на Франк, който вече гасеше лампите.
Излезе и тръгна на север, към апартамента си.
Мислеше си за роклята, за медения месец. Хотел „Атлантида“ на Бахамите.
Щяха да се любят, докато слушат океана. Нещо, което никога не бяха правили. Точно така, и да ядат пържени кюфтенца от миди. Специалитет от Бахамските острови — Джудит беше проучила. Тя винаги се подготвяше с информация.
Мина през закусвалнята на самообслужване на ъгъла, купи бутилка „Пино гриджо“, после отиде на салатения бар и напълни една пластмасова кутия с маруля, домати и „гърнетурки“ (веднъж бе чула един клиент да предявява претенции за правописните грешки, но тя си помисли: „Извинете, нещо не е ясно ли? Освен това вие колко корейски знаете?“).
Пак излезе и продължи към дома си. Да, беше в Горен Ийст Сайд, но това е голям район и там няма само дворци на милиардери. Четириетажната кооперация, в която живееше, нямаше асансьор и спешно се нуждаеше от измиване и пребоядисване.
Джудит спря пред входа и точно когато отключи и понечи да влезе, чу бързи стъпки зад себе си. Мъжът с тъмните дрехи, същият, когото бе видяла пред магазина на Франк — но сега нахлупил на главата си скиорска маска — я блъсна вътре.
Запуши устата й с ръка и заглуши виковете й. Бързо я повлече по коридора до една ниша под стълбите, където Джудит и наемателят от третия етаж държаха велосипедите си. Изблъска колелата настрани и я повали на пода, като я принуди да седне. Дръпна чантичката от рамото й и плика с покупките от ръцете й.
Тя се втренчи уплашено в револвера в ръката му.
— Моля ви… — проплака с треперещ глас.
— Шшшт.
Нападателят се ослуша за момент. Беше тихо.
Той прибра оръжието в джоба си, после изправи велосипедите и ги подпря на стената, тъй че ако някой погледнеше от вратата, да ги види в нормално положение и да не заподозре, че става нещо. Единият й крак стърчеше в коридора и нападателят го ритна леко под стълбите, за да не се вижда. После клекна пред нея.
— Какво искате? Моля ви… вземете каквото пожелаете.
— Ръкавиците — изръмжа той.
— Искате ръкавиците ми.
Той се изсмя подигравателно. После се ядоса.
— Защо са ми шибаните ръкавици? Искам да ги свалиш.
Тя се подчини. И докато той оглеждаше лявата й ръка, тя сви дясната си в юмрук и го удари с все сила под брадичката.
— Копеле!
Отново го удари, този път между краката, но не улучи деликатните му части.
Той примигна от изненада, не от болка. Сините му очи бяха развеселени.
Джудит пак замахна, но мъжът я изпревари. Удари я в лицето с юмрук и от удара главата й се блъсна в стената. За момент й притъмня пред очите. След малко зрението й отново се проясни.