— Какво? — прошепна тя.
Той се намръщи:
— Лапай шибан пръстен и гълтай.
— Не мога.
— Тогава умри. — Той сви рамене и пак вдигна ножа към гърлото й.
— Не, не, не! Ще го направя. Ще го глътна. Ще го направя!
Тя свали пръстена от пръста си и се втренчи в камъка. Какво щеше да се случи? Да заседне в гърлото й и да я задуши? Или ако попаднеше в хранопровода й, острите ръбове да надерат меките тъкани? Можеше ли да умре от вътрешен кръвоизлив?
— Или нож в гърло — весело каза той. — За мен все тая. Избирай. Сега.
С трепереща ръка Джудит вдигна пръстена към устата си. Изглеждаше огромен.
Тя усети допира на ножа до гърлото си.
— Добре, добре.
Бързо лапна бижуто. Задави се и пръстенът едва не изпадна, но тя го бутна обратно в гърлото си и преглътна.
Вълни от болка я пронизаха в гърдите, врата и главата, докато отчаяно се опитваше да прокара проклетото нещо надолу. Потекоха й сълзи. Пръстенът мина покрай трахеята й — Джудит можеше да диша нормално — но заседна в хранопровода й и острите ръбчета на малките диаманти се врязаха в тъканта й. Рукна кръв. Джудит усети вкуса й. Кръвта проникна в гърлото и белите й дробове и тя се разтърси от кашлица. Алени капки запръскаха от устата й.
От гърлото й се изтръгна хъркащ вик.
Убиецът гледаше развеселено.
— Ах, миличка. Виждаш ли какво се получава? Ако се ебаваш с камъка, камъкът те преебава.
Джудит се гърчеше от болката и усещането, че се дави в собствената си кръв. Хвана се за гърлото с две ръце, опитвайки се да избута пръстена нагоре и навън. Той не мърдаше, а болката само се усилваше. Инстинктивно, като на автопилот, тя скочи на крака и посегна към чантичката си. Мъжът я дръпна от ръцете й и я отвори; извади мобилния й телефон и го разби на пода. Изсмя се, после безгрижно се отдалечи по коридора и излезе от сградата.
Разтърсвана от кашлица, раздирана от болки от гърдите до слепоочията, Джудит с мъка тръгна по коридора, а после нагоре по стълбите, към апартамента на Кесловски на втория етаж.
Молеше се да не са излезли, а да седят, както очакваше, на продънения си диван пред телевизора и да зяпат коментарите по актуални събития в „60 минути“ или да следят с голямо внимание сложните обрати във войните между рода Ланистър и рода Старк.
Двайсет и осма глава
Още едно нападение.
В 20:00. Райм слушаше доклада на един детектив от Деветнайсети участък в Горен Ийст Сайд.
— Точно така, господин капитан — каза полицаят. — Същият престъпник от новините. Жертвата е добре, ще оцелее. Но — можете ли да повярвате? — накарал я е да глътне годежния си пръстен. Сега я оперират.
— Обезопасено ли е местопроизшествието?
— Тъй вярно. Обадихме се на криминалистите в Куинс, но след като вие водите разследването, реших, че може би искате да изпратите ваш човек.
— Ще изпратим. Кажете на техниците да изчакат навън.
Райм запомни адреса.
— Как върви търсенето на свидетели? — попита после.
— Хората ни обиколиха квартала на пет пресечки около мястото. И разширяват района на търсене. Нищо. Единственото, което жертвата успя да ни каже, е, че е бил бял мъж със сини очи, скиорска маска, нож и пистолет. Или по-скоро кимаше, докато й задавах въпроси. Имал също странен акцент, който не могла да разпознае. Това е всичко, което успях да направя. Имахме само няколко минути, преди да я закарат в болницата.
Райм му благодари. Прекъсна връзката и се обади на Рон Пуласки.
— Да, Линкълн.
— Имаме ново местопроизшествие. Горен Ийст Сайд.
— Чух по радиостанцията. Нашият човек ли е бил?
— Да.
— Жертвата е добре, доколкото чух.
— Жива. За „добре“, не знам. — Какво може да ти причини поглъщането на бижу с остри ръбове? Райм съобщи адреса на младия полицай. — Микробусът пътува натам. От теб се иска да направиш огледа и да донесеш тук всичко, което намериш, възможно най-бързо. На мястото има униформени и детективи от Деветнайсети. Разбери в коя болница е жертвата и отиди да я разпиташ. И вземи бележник и химикалка, за да й дадеш да пише. Не може да говори.
— Тя… какво?
— Действай, Новобранец.
Затвориха.
На входната врата се позвъни и Том отиде да отвори. След минута влезе със застрахователния детектив Едуард Акройд, който кимна почти официално на Райм и Купър.