— Поздравления! — Акройд грейна от удоволствие. — Досега не сте ли го правили?
— Не.
— Някои хора смятат, че е загуба на време — каза англичанинът.
Райм едва скри усмивката си.
— Но аз не съм съгласен. Знаете ли машината „Енигма“?
— Да, устройството за кодиране на съобщения, което математиците в „Блечли Парк“ успели да разгадаят — отговори Купър. — Екипът на Алан Тюринг.
Това звучеше познато, но освен ако информацията не помагаше с нещо за настоящото или за бъдещи разследвания, Райм обикновено бързо я забравяше.
Очевидно празният му поглед го показваше. Техникът обясни:
— „Енигма“ била машина за кодиране на съобщения, използвана от нацистите по време на Втората световна война. Съюзниците не можели да разбият кода и това довело до смъртта на десетки хиляди войници и цивилни.
— През януари хиляда деветстотин четирийсет и втора „Дейли Телеграф“ обявил състезание за решаване на криптограми — продължи Акройд. — Трябвало да се реши една много сложна криптограма за дванайсет минути или по-бързо. Публикували резултатите и информацията стигнала до Министерството на войната. От там поканили най-добрите състезатели да дойдат в „Блечли Парк“ и да помогнат за разбиването на „Енигма“. Знаете ли кое най-много обичам при криптограмите? Могат да те лъжат и същевременно да бъдат абсолютно честни. Всичко е въпрос на заблуда. Още един пример?
— Да — каза Райм.
Акройд написа:
Богато на петрол място в Румъния с грешка (4)
Купър се обърна към своите апарати.
— Мисля да се огранича с решаването на судоку.
Райм се вгледа в условието.
— Дума от четири букви, означаваща място.
Не знаеше нищо за Румъния.
— В тази страна има хиляди градове, региони, паркове и какво ли още не. И място, богато на петрол. Може би не с петролни кладенци. Може би пристанища, през които се превозва петрол. Може би банки, специализиращи в кредити за петролната индустрия. — Поклати глава. — И каква е тази грешка?
— Не забравяйте — напомни Акройд, — в кодираните кръстословици отговорът най-често е пред очите ви. Проблемът е, че не го виждате.
Изведнъж Райм го видя. Изсмя се.
— Да, отговорът е място, в Румъния — но не в държавата. Съдържа се в думата „Румъния“, но с правописна грешка. Отговорът е „Оман“: р-О-М-А-Н-и-я. Държава в Близкия изток с петролни залежи.
— Браво, Линкълн.
Райм остана доволен от себе си, трябваше да признае.
Сега забеляза движение на екрана от камерата на входната врата: Сакс се качи по стълбите, като вадеше ключовете си от чантичката. Връщаше се от строителния обект, където Извършител 47 вероятно се беше срещал с някой от работниците по все още неизвестна причина.
Времето за развлечения беше свършило.
Двайсет и девета глава
Райм внимателно огледа Амелия Сакс, когато тя влезе.
Косата й бе влажна — явно след душ, защото макар и облачно, навън не валеше.
Искам първо да се измия…
Погледът й беше разсеян. Нервно човъркаше с палец един от другите си пръсти, после — обратното. Райм даже видя разкървавената кожа.
Тя кимна на Акройд, който се усмихна скромно в отговор.
— Още едно — съобщи й Райм. — Чу ли?
— Земетресението? — попита бързо Сакс.
— Какво? А, не. Още едно нападение.
— Обещаващия?
Той кимна. И забеляза, че тя изглежда странно разсеяна. Дори притеснена. Освен това се питаше защо й отне толкова много време да дойде.
Но не спомена нищо за това.
— Жертвата е оцеляла. Накарал я е да глътне пръстена си.
— Боже. Как е тя?
— Не знам. Рон отиде да извърши огледа и да научи подробности. Ще я разпита, щом излезе от операция. Детективът от Деветнайсети участък, с когото говорих, й е задал няколко въпроса. Няма нищо ново — същата история, която вече знаем: защитава диамантите. Търсенето на свидетели в района също е безрезултатно. Още търсят.
Райм погледна към Едуард Акройд и той й разказа какво е намерил — следата с търговеца от Амстердам се беше оказала грешна, но вече знаеха, че извършителят вероятно е руснак, дошъл съвсем наскоро в града.
Сакс измърмори замислено:
— Значи пред младежите в Грейвсенд се е опитал да прикрие акцента си. Руснак. Това помага ли ни по някакъв начин?