— Работя по тази следа — каза Райм, имайки предвид текстово съобщение, което беше изпратил току-що.
Сакс се намръщи:
— Никога не бях срещала престъпник, който толкова упорито да преследва свидетели. По дяволите. Някакъв напредък в търсенето на момчето?
— Рон не е открил нищо. Както хората, с които е говорил Едуард, никой не знае нищо за него. От „Компютърни престъпления“ ще анализират телефонните обаждания на Пател. Да се надяваме, че Пател и ВЛ са говорили редовно. — Райм погледна Сакс. — И така, какво се е случило на строителния обект?
Тя примигна.
— Какво се случи ли?
— Да. Какво е правил там господин Четиридесет и седем?
— А. — Тя им разказа, че престъпникът най-вероятно не е използвал строежа просто като пряк път за преминаване. Да, на сградите наоколо имаше много камери, но ограничените входове на строителния обект не вършеха работа за заобикалянето им.
След това обясни за разговора си с началника на обекта. Каза, че наистина убиецът е бил на строежа и се е срещнал с някого с неустановена засега самоличност, по неизвестни причини. Не беше успяла да получи по-добро описание от това, което вече имаха.
— Местопрестъплението не беше добро — чакъл и много замърсяване. Намерих това. — Подаде на Купър две пликчета от пръст и камъчета. — От мястото, където може би е стоял, но не съм сто процента сигурна.
Техникът взе пликчетата и се зае с анализиране на съдържанието им.
Райм забеляза, че Сакс продължава да гледа разсеяно и позата й е напрегната. Тя подръпна косата си, после пак зачовърка палеца на дясната си ръка с показалеца. Стар навик. Опитваше се да овладее тази склонност към самонараняване. Но понякога не й пукаше. Амелия Сакс живееше на ръба в много отношения.
Сега тя опипа леко коляното си. И присви очи.
— Сакс? — попита Райм.
— Паднах. Нищо по-сериозно. Нищо сериозно.
Не, не беше „нищо сериозно“. Каквото и да се беше случило, я бе разтърсило. Тя изведнъж се закашля. Прочисти гърлото си. Райм искаше да я попита дали е добре, но тя не харесваше този въпрос, както впрочем и самият той.
— Някакви сведения как Четиридесет и седем се е сдобил с новото си оръжие? — попита криминалистът.
— Не, но не се задълбочих много в търсенето. Трябва да продължим с издирването на свидетели. — Сакс се обърна към Купър: — Като казахме оръжие, какво става с балистиката?
Той обясни, че оръжието, използвано в Грейвсенд, е калибър 38. Вероятно „Смит и Уесън 36“ или „Колт Детектив“. И двата бяха класически револвери с къса цев. Пет патрона. Не много точни и с доста голям откат. Но от близко разстояние бяха смъртоносни като всяко друго оръжие.
Купър добави:
— Освен това получих имейл от криминалистите в Куинс. Никакви следи от глока — или нещо друго — в уличната шахта и контейнерите около дома на Сол Вайнтрауб.
Сакс сви рамене:
— Мислех да се върна на строителния обект утре, за да продължа с търсенето на свидетели, но има проблем. Там срещнах един щатски инспектор. От Отдела за полезни изкопаеми. Каза, че властите прекратяват строежа на геотермалната централа, докато не се установи дали сондажните работи не са причина за земетресението.
— О, геотермална централа ли строят? — попита Акройд.
— Да.
— Колко дълбоко?
— Мисля, че на сто и петдесет — двеста метра.
— Да, има логика това да е причината. Моята компания правеше застраховки срещу вреди от фрекинг и добив на полезни изкопаеми с вода под високо налягане. Те определено предизвикват трусове и могат да увредят сгради. Но се отказахме да предлагаме такива полици. Прекалено скъпо ни излиза. Знам и за други случаи на геотермални сондажи, предизвикали трусове. Веднъж едно училище изгоря при пожар заради скъсан газопровод. В друг случай двама работни бяха погребани живи.
Сакс отново заби нокътя на показалеца в кожичката на палеца си. Дълбоко. Плътта й порозовя. Райм започна да се досеща какво се е случило на строителната площадка.
Тя продължи:
— „Нортийст“ обжалва спирането, но докато съдът не реши, на обекта няма да има работници. Ще трябва да ги разпитваме по домовете им.
— Колко?
— Около деветдесет. Казах на Лон. Той ще изпрати униформени. Досадна работа. Но няма друг начин.