— Още?
— Какво искаш да кажеш? — попита Райм.
— Каза, че идва насам. Скоро трябва да е тук.
— Тук? Звънял си й.
— Да. Ммм, добре мирише. Том често ли вари супи?
— Значи от самото начало си решил, че ще приемем да работим по случая — продължи Райм.
— Нещо такова. С Рейчъл най-често използваме готови: „Прогресо“ на „Кембъл“.
— Лон?
— Да, така реших.
Супата дойде. Две чинии. За Райм — на тавичката, закрепена за инвалидната количка; за Селито — на масата. Райм погледна своята. Наистина ухаеше съблазнително. Може би все пак беше гладен. Том обикновено беше прав по тези въпроси, макар че Райм не обичаше да го признава. Болногледачът предложи да го храни, но той поклати глава и посегна към лъжицата с дясната си ръка. Яденето на супа с този нестабилен крайник беше предизвикателство, но той успя, без да разплиска. Радваше се, че не обича суши; бамбуковите пръчици не бяха подходящ прибор за човек в неговото състояние.
Пристигна още един гост — за изненада на Райм — очевидно и той повикан от Селито за случая в Диамантения квартал: Рон Пуласки. Райм още го възприемаше като „Новобранеца“ и го наричаше така, въпреки че той вече от години не беше такъв. Стройният, русокос униформен полицай бе официално в „Патрулния отдел“, но уменията му в криминалистиката бяха привлекли вниманието на Райм. По негово настояване Селито бе прикрепил неофициално младежа към отдел „Тежки престъпления“ — където работеше и Сакс.
— Здравейте. Линкълн, Лон — поздрави Пуласки.
Изрече второто име малко по-тихо. Все пак Новобранеца беше по-младши от Селито както по ранг и години, така и по гръмогласност.
Освен това още страдаше от травмата на главата, получена по време на първия случай, по който беше работил заедно с Райм и Сакс. Това стана причина да излезе временно в отпуск, а когато Пуласки взе трудното решение да се върне на служба, го измъчваше с хроничната неувереност, която често съпътства мозъчните увреждания.
В един такъв момент на колебание младежът сподели пред Райм, че мисли да напусне, защото не се чувства способен да се справи с полицейската работа.
— Всичко е в твоята празна глава — сопна се криминалистът.
Пуласки го зяпна смаяно. Райм се опита да запази сериозно изражение, после двамата прихнаха да се смеят.
— Рон, всички имаме травми на главата, от един или друг вид. Сега имам едно местопрестъпление, на което искам да извършиш оглед. Взимай си комплекта за събиране на улики и тръгвай.
И той тръгна.
Сега Пуласки свали якето си. Отдолу носеше тъмносиня полицейска униформа.
Том предложи храна и на него. Райм едва се сдържа да не измърмори: „Хайде стига, не сме кухня за социално слаби“ (остроумна забележка, помисли си), но Пуласки така или иначе отказа.
Миг по-късно през затворения прозорец се чу боботенето на мощен автомобил, известяващо пристигането на Амелия Сакс. Тя форсира леко мотора, преди да изгаси. Влезе, закачи якето си в антрето и намести колана на дънките си така, че да разположи по-назад пластмасовия кобур „Глок“. Носеше светлосин пуловер с висока яка, а отдолу — както бе видял Райм тази сутрин, докато тя се обличаше — черна копринена тениска. Бяха чули прогнозата за времето по радиото — необичайно студено за средата на март, точно както и миналата седмица. Във Вашингтон бяха видели хиляди попарени от снега вишневи цветове.
Сакс кимна на другите в стаята. Селито й махна за поздрав и шумно изсърба остатъка от супата си.
Сега, след като повечето от екипа бяха тук — и нахранени, помисли си шеговито Райм — Селито представи случая.
— Преди около час. Грабеж и няколко убийства. Мидтаун — Север. Трети етаж на Западна Четиридесет и седма номер 58. „Пател Дизайнс“, собственост на Джатин Пател, петдесет и пет годишен. Той е една от жертвите. Шлифовчик на диаманти. Изработвал и продавал бижута. Доста известен, доколкото чух. Не разбирам от бижута, така че кой знае? „Тежки престъпления“ поеха разследването и натовариха мен. А пък аз натоварвам вас.
Отдел „Тежки престъпления“, ръководен от един заместник-инспектор в Детективското бюро на „Полис Плаза“ 1, обикновено не се занимаваше с убийства или обири от магазини на дребно.
Селито забеляза, че Райм и Сакс се спогледаха. Обясни, че този случай е изключение.