Не оставаше нищо друго, освен да изчака и да види.
Ростов се върна на бара и отпи глътка кафе, докато младежът ядеше сандвич и зяпаше екрана на смартфона си — може би пишеше съобщения, може би си губеше времето във Фейсбук или с друга подобна глупост. Киртан повика сервитьорката. Ох, само да не вземе десерт.
Но не, той поиска сметката. Плати.
Ростов допи кафето и отново избърса незабелязано чашата си със салфетката. Бутна я настрани и сервитьорката прибра очукания керамичен съд. Той остави пет долара.
„Сега какво, Киртан? Зоват ли те физиологичните нужди?“
Да, точно така! Пиленцето облече якето си и тръгна по коридора към тоалетната.
Да, беше рисковано. Но понякога умът ти прещраква и те кара да правиш неща, които нормален човек — дори и убиец — не би направил.
Вкаменен…
В повечето случаи лудостта му работеше в негова полза. Това трябва да бъде урок за всеки, мислеше си понякога Ростов.
Когато младежът влезе в тоалетната, руснакът застана в коридора, до вратата на мазето.
С гръб към тоалетната, след три-четири минути чу, че вратата се отваря, и погледна Киртан, който тъкмо излизаше.
— Извинявайте — каза момчето.
Ростов се усмихна, огледа се, за да се увери, че няма никого, и с рязко движение удари Киртан в гърлото. Младежът залитна, но руснакът го хвана, отвори вратата на мазето и го блъсна по стълбите с главата напред.
Падането беше шумно и Ростов се обърна, за да види дали някой е чул.
Не. Хората се хранеха, говореха си, занимаваха се с мобилните си телефони.
Руснакът влезе, затвори вратата зад себе си и като извади острия като бръснач нож, заслиза в студеното, мрачно мазе.
Сакс тъкмо тръгваше от къщата на майка си, където бе пренощувала в бившата си детска спалня — когато телефонът й иззвъня.
Тя се качи в колата си и вдигна.
— Родни.
Старшият детектив от отдел „Компютърни престъпления“ на полицията в Ню Йорк Родни Сарнек беше странна птица. С трудна за определяне възраст, но може би около трийсетте, той обичаше програмиране, хакерство, алгоритми, кутии (терминът за „компютри“) и изобщо всичко цифрово. Освен това слушаше рок на непозволени децибели. Сакс чу оглушителната музика на „Лед Цепелин“ като фон от кабинета му.
— Амелия. Обадих се на Линкълн да му съобщя, че имахме попадение. Той каза да се обадя направо на теб. Ти си по-близо до мястото, където трябва да бъдеш.
— И кое е то?
— Куинс.
— Защо?
— Нали си спомняш, че взехме съдебна заповед и доставчикът ни снесе телефоните разпечатки на Пател?
— Да.
— Най-накрая сглобих графика на разговорите му: със сестра му, с други търговци на диаманти, чужди номера — Южна Африка и Ботсвана — вероятно за поръчки. Не се е обаждал на никого с инициали ВЛ. Но миналия месец е звънял десетина пъти на някой си Дипро Лахори.
— Добре.
— Направих малко проучване. Всъщност доста сериозно проучване. Фамилното име — Л — ме заинтересува. Дали не е половината на ВЛ? Мисля, че да. Синът на Дипро — шлифовчик на диаманти — се казва Вимал. Един момент, Амелия. Обожавам този риф.
Тя чу дрънкане на електрически китари. Прозина се.
— Чу ли го? Ако искаш, да го пусна пак?
— Родни.
— Добре, добре. Само питам. Взех снимка от Управлението за моторните превозни средства. Сега ти я пускам. Провери си съобщенията.
Телефонът звънна и Сакс отвори снимката от шофьорската книжка на Вимал Лахори. Това спокойно можеше да бъде младежът, който се виждаше на записите от камерите да бяга от мястото на убийството през товарния вход в събота.
Адресът на шофьорската книжка беше Монро стрийт 4388 в Джаксън Хайтс. На половин час път.
— Благодаря, Родни.
— Едно уточнение: не мога да твърдя със сигурност, че е твоят човек.
Имаше само един начин да се разбере…
Трийсет и втора глава
Джаксън Хайтс в Куинс, където се намира Монро стрийт, е един от онези квартали, които като че ли не могат да решат дали искат облагородяване, или просто да бъдат оставени на самотек.
Да бъде все така удобен и спокоен, да съществува както е съществувал в продължение на петдесет или може би сто години. Кой знаеше? Навремето тук бяха живели работещите в малки фабрики, складове и строежи. Също някои дребни служители от рекламния бизнес, брокерски къщи, издателства и в областта на модата. И хора на изкуството.