— Нашите приятели в кметството ни намекнаха, че тежък обир в Диамантения квартал е най-лошото, което може да се случи за имиджа на града. Особено като знаем колко още магазини има там. Хората ще спрат да пазаруват. Лошо за туризма, лошо за икономиката.
— Жертвите вероятно също не са много щастливи, как ти се струва, Лон?
— Само казвам какво ми казаха, Линк. Ясно?
— Давай нататък.
— Така, има още нещо обезпокоително. И това задължително трябва да остане в тайна. Извършителят е измъчвал Пател. Главният разследващ от „Мидтаун-Север“ смята, че Пател не е искал да даде ценните неща — да отвори сейфа или нещо подобно. Затова убиецът го е накарал да проговори с помощта на макетен нож. Изглежда доста зле.
Изобщо лайняна работа…
— Ясно — каза Райм. — На работа. Сакс — на местопрестъплението. Ще извикам Мел Купър. Пуласки, ти засега чакаш. Ще те държа като резерва.
Сакс взе якето си от закачалката, облече го, после пъхна два резервни пълнителя в калъфа на лявото си бедро. Тръгна към изхода.
Том влезе в хола и й се усмихна.
— О, Амелия. Не видях кога си дошла. Гладна ли си?
— Да. Не съм нито закусвала, нито обядвала.
— Супа? Идеална е за това студено време.
Тя се усмихна кисело. Когато си зад волана на мощен „Форд Торино Кобра“, с 405 конски сили и четиристепенна ръчна скоростна кутия, и хвърчиш по улиците на Среден Манхатън, консумацията на всякакви напитки, особено на топла супа, може да ти създаде доста неудобства.
Тя извади ключовете от джоба си.
— Може после.
Четвърта глава
Местопрестъплението в „Пател Дизайнс“ на Четиридесет и седма улица изправи Амелия Сакс пред три въпроса.
Първо, при положение че извършителят бе оставил стотици диаманти — съвсем достъпни в отворения сейф — какво всъщност беше откраднал? И дали изобщо беше взел нещо.
Второ, защо е измъчвал Пател?
Трето, кой е подал анонимния сигнал за престъплението и е дал доста подробно описание на извършителя? Този въпрос имаше и втора част: Беше ли още жив? Щом влезе в магазина на третия етаж, тя подуши въздуха и веднага прецени, че тук е стреляно. Предположи, че свидетелят е видял грабежа, по него са стреляли, но е избягал и после се е обадил в полицията от уличен телефон.
Магазинът беше малък и разстоянието от оръжието до жертвата би било не повече от три-четири метра. Трудно е да не улучиш от толкова близо. Никъде в офиса или коридора нямаше следи от изстрелян нахалост куршум. Значи свидетелят почти със сигурност беше ранен.
Сакс — с бял гащеризон с качулка и калцуни — заобиколи голямата локва кръв, напомняща по форма езерото Мичиган, и сложи няколко номерца за снимки: това са картончета, които се поставят за означаване на разположението на веществени доказателства и съществени елементи от местопрестъплението. След като направи снимките, тя започна огледа: обходи местопрестъплението сантиметър по сантиметър за търсене на следи. Методът на мрежата, който използваше и бе научила от Райм, включваше преминаване от единия край на местопрестъплението до другия, след това завъртане, преместване с една стъпка встрани и връщане в обратната посока подобно на начина, по който се коси трева. След това криминалистът се обръща перпендикулярно и извършва същата процедура още веднъж.
Сакс извършваше обичайните дейности при такъв оглед: събиране на микроследи, снемане на отпечатъци от обувки, търсене на пръстови отпечатъци и вземане на проби от места, където извършителят можеше да е оставил ДНК. Изправи се за момент, като постави ръце на кръста си, и огледа магазина, заемащ, по груба преценка, само около осемдесет квадратни метра. Погледна през входната врата, подпряна с гумено трупче, и забеляза човек с работен комбинезон подобен на нейния.
— Компютърът е в офиса — каза му. — Стискам палци да излезе нещо.
Колегата й беше специалист по анализ на камери за наблюдение и устройства за съхранение на данни. От твърдия диск на компютъра на Пател той щеше да извлече всичко, което можеше. Единствената камера в магазина беше насочена към вратата зад щанда. Изглеждаше, че работи: червеният индикатор премигваше игриво. Кабелът й бе свързан с настолен компютър, до който имаше също голям принтер и нелепо изглеждащ, старомоден факс. Камерата не беше свързана с централно табло, а само с компютъра.
По отношение на системата за сигурност обаче Сакс знаеше, че не е достатъчно само да стиска палци. Този престъпник не приличаше на човек, който ще забрави да изтрие видеозаписите. Но както знае всеки полицай, изтриването на цифрови данни никога не е необратимо. Много уличаващи файлове могат да бъдат възстановени — ако са съществували по принцип. Едно голямо „ако“.