— Едва ли ще се интересува от моето момче. Вимал не е видял почти нищо.
— Извършителят вече уби един свидетел.
— Но Вимал не е видял лицето му. Носил е маска. Чух, че е носил маска. По новините. Затова няма основание…
— Стига! — намеси се неочаквано Дивя Лахори.
— Не — изръмжа съпругът.
— Да, Дипро. Ти вече прекали — спокойно изрече жената. Погледна умолително Сакс. — Трябва да го защитите.
— Ще го направим. Затова съм тук.
Значи грешно бе преценила Дивя. Тя не се притесняваше да се противопостави на съпруга си.
Заплашителният поглед към Лахори не беше необходим. Но въпреки това Амелия Сакс го изгледа хладно. После попита:
— Къде е той?
— Долу. В мазето. Скулпторското му ателие е там — отговори майката на момчетата.
Сакс си спомни, че бяха достигнали до извода, че Вимал е скулптор. Бръмченето, чуващо се отдолу, явно беше от него. Работеше върху някое произведение. Трябваше да се досети.
Но сега нямаше значение. Тя скоро щеше да го отведе на сигурно място. Беше уредила охранявана квартира. Щеше да постави и къщата под полицейско наблюдение, за сигурност на семейството му.
— Значи ме излъгахте.
— Само се опитвам да го предпазя — оправда се Дипро.
В това имаше нещо повече от желанието на един баща да защити сина си, прецени Сакс. Повечето родители веднага биха се обадили в полицията.
Тя обаче се ограничи да каже само:
— Доведете го, ако обичате.
Жената протегна ръка с дланта нагоре. Лицето на Лахори придоби свирепо изражение. Той беше бесен. Бръкна в джоба си и с трепереща ръка гневно й подаде връзка ключове.
Бащата беше заключил Вимал в мазето.
За неподчинението си Дивя Лахори получи леден поглед от мъжа си. Тя го погледна за момент в лицето, после сведе очи и се отправи към задната част на къщата.
Трийсет и четвърта глава
С ръкавици на ръцете Владимир Ростов пробва входната врата на Лахори.
Аха, колко удобно. Пиленцето я беше оставило отключена.
Това му спестяваше шумното и потенциално опасно влизане с ритник през прозореца. За да накара хората вътре да се подчинят, вероятно щеше да се наложи да използва твърде шумния си револвер.
След като преодоля пристъп на кашлица — сега бе най-лошият момент за такова задавяне — той надникна през дантелените завеси на вратата. Силуетът му можеше да се види, ако някой се загледаше, но явно никой не гледаше натам. Денят беше облачен и светлината отвън бе твърде слаба, за да очертае сянката му в антрето.
Кокошчицата полицайка и мъжът бяха в хола отляво. Изглеждаше, че жената е отишла да вземе Вимал, който бе някъде другаде в къщата. Другото момче — вероятно брат му — не се виждаше. Беше логично ченгето да повика Вимал в хола. Тя искаше да разпита всички.
„Всички мои пиленца в един курник.“
Ростов виждаше гърба на червенокосата от вратата. Беше на пет крачки. И на Ростов му хрумна идея. Той се огледа и вдигна голяма тухла от градината. Върна се до вратата и пак надникна вътре. Да, да, това щеше да свърши работа. Ростов щеше да влезе бързо, да стовари тухлата върху главата на полицайката и да държи бащата на прицел с револвера. Щеше да вземе белезниците й и да й ги сложи. После щеше да се погрижи за Вимал и другите от семейството.
Ами тя? Ченгето? Ростов хвърли още един поглед към синия диамант на бледия й пръст. Толкова примамлив.
Вкаменен…
Ростов си нахлупи маската, стисна револвера с лявата ръка и сложи тухлата под мишница. Хвана дръжката на вратата.
„Идвам, пиленца. Започваме.“
В този момент от задната част на къщата се чу вик:
— Не!
Женски глас. Майката на Вимал. Тя изскочи от задната врата в кухнята. Вратата, която Ростов беше видял преди няколко минути и която изглежда водеше към мазето. Тя спря в коридора. На верандата Ростов приклекна и застана неподвижно. Нямаше нужда да гледа сцената. Чуваше достатъчно добре.
— Няма го! Вимал го няма!
— Как може да е избягал? — изкрещя гневно Лахори, като че ли вината беше нейна.
— Шлайфмашината! Която използва за своите скулптури. Прерязал е решетките на прозореца с нея.
Значи бащата беше заключил сина си в мазето.
Сега проклетото пиле бе избягало.
Ростов рискува да погледне дали идват към предната врата. Но не, и тримата възрастни хукнаха към задната част на къщата и надолу по стълбите за мазето.