Той се отдръпна от вратата и слезе от верандата. Прескочи в имота на съседите и изтича отзад.
Като се криеше зад живия плет, надникна в двора на Лахори. Нямаше и следа от момчето. Но той видя дебелите метални пречки, захвърлени в тревата пред ниското прозорче.
Въздъхна и се обърна; бързо излезе на тротоара. Качи се в колата си. Потегли и десет минути кръстосва из улиците на тихия квартал, но без успех. Не се бави много, защото предположи, че червенокосата кокошка ще повика подкрепления да претърсят района.
Погледна на седалката до себе си и забеляза няколко студени пържени картофки от „Рол’н Роустър“. Лапна ги, сдъвка ги разсеяно и бързо ги глътна. Запали цигара и пое с наслада дима. Неуспех, да. Но Владимир Ростов не беше толкова разстроен, колкото би могло да се очаква.
Обещаващия е умен, Обещаващия е хитър.
И въпреки че е напълно вкаменен, той винаги има резервен план.
Трийсет и пета глава
Три следобед.
В този час Линкълн Райм и човекът, на когото изпрати текстово съобщение вчера след срещата с Едуард Акройд, се бяха разбрали да се чуят.
И този човек беше не кой да е, а един истински шпионин.
Линкълн Райм имаше връзки с американската шпионска общност. Вярно, непостоянна и противоречива връзка, но безспорна.
Причината да не може да участва в случая „Ел Алкон“ — с мексиканския наркобарон, в момента съден за убийство — беше една среща във Вашингтон, на която бе отишъл, за да съдейства за създаването на нова агенция за сигурност на САЩ.
Райм и Сакс се бяха свързали с организацията по повод на едно скорошно разследване. Те, от една страна, и Службата за алтернативно разузнаване, от друга, се бяха сблъскали при тайна операция на САР в Неапол, Италия. В крайна сметка, Райм и Сакс спасиха репутацията на организация — и няколко човека, междувременно. Директорът бе толкова впечатлен от тяхната работа, че се опита да ги вербува.
Но службата към САР бе свързана с чести задгранични пътувания. Заради физическите си ограничения Райм не беше склонен да приеме въпреки интересната работа, която предлагаше организацията. Освен това в Ню Йорк не липсваха интересни криминални случаи. Защо да търси на друго място? Тук беше и домът им със Сакс. Той все пак с готовност взе самолета до Вашингтон, за да помогне на САР да създаде ново подразделение за криминалистика и анализ на веществени доказателства.
На първата среща един конгресмен, участващ в създаването и финансирането на САР, каза:
— Радвам се, че сте тук, капитан Райм и детектив Сакс. Убедени сме, че можете да ни помогнете в нашата задача да параметризираме една нова динамика за използване на анализа на веществени следи в разузнаването.
Райм, който иначе би влязъл в лек словесен дуел за прекаленото многословие и особено за този чудат глагол „параметризирам“, си припомни, че се намира в сърцето на държавната бюрокрация и си замълча. Идеята беше разумна: новото звено щеше да прилага методите на криминалистиката за събиране и анализ на разузнавателна информация и използването й като „оръжие“.
— Търсите предател в американското консулство във Франкфурт и всички минават на детектора на лъжата? Достатъчно е да намерите по дрехите на някого само една уличаваща молекула, идентична с молекулни следи от китайското консулство.
Искате да обезвредите севернокорейски подривен отряд в Токио? Просто изпратете на японските власти микроследи и отпечатъци от обувки, които ги изобличават в незаконно притежание на оръжие, и хоп, ето ги в затвора — и то за дълго. Много по-хуманно от снайперисти. И най-важното — някой друг, а не правителството на САЩ, ще свърши мръсната работа.
Отделът щеше да се казва ЕВИДИНТ — от EVIDence, „улики“ и INTelligence, „разузнаване“.
Точно на директора на САР, Дарил Мълбри, беше изпратил текстово съобщение Райм, след като Акройд му каза за руския произход на Извършител 47. Мълбри бе отговорил, че ще му се обади в 15:00.
В шпионските среди точността явно беше на почит, защото телефонът му звънна в 3:00:42.
— Линкълн, здравей!
Мълбри, спомни си Райм, беше блед, хилав мъж с оредяла светлокестенява коса. Съдейки по говора му, беше от Южна или Северна Каролина или Тенеси. При първата им среща Мълбри беше дипломат от ниския ешелон. Скромният му външен вид по нищо не издаваше, че управлява разузнавателна операция за сто милиона долара, включително с тактически отряд, който можеше да накара някого да изчезне за нула време.